"24 часа: Пенчо Кубадински „припознава” световния рекорд на трофей от благороден елен

       Ловен надзирател от Силистра „познава” рекордьорските качества на трофей от благороден елен през далечната 1988 г., а Пенчо Кубадински го „припознава” за свой отстрел. Две години по-късно той става световен рекордьор, но името му не е написано като „като негов „автор”. С дадените му тогава 273,6 точки по системата  CIC той все още е №1 и е почти връстник на световния рекорд на Стефка Костадинова на висок скок. Така благодарение на един надзирател добруджанец с точна преценка и на ненадминат ловец като лудогореца Пенчо Кубадински днес той краси изложението на ул. „Витошка”. Вместо да събира прах в нечие мазе, каквато е съдбата на хиляди ловни трофеи, нямали честта да влязат в регистрите на рекордьорите.

Трофеят рекордьор от 1988 г.

П. Драганов

Ненадминатият световен рекорд е с тегло 16,2 кг. На името на България са записани 15 трофея, оценени над 250 т. Първите 10 в 20-ицата на света са също „родно производство”. Благородният елен е характерен за Средна и Западна Европа, както още за европейската част на Русия, Средна Азия и Далечния Изток. В България го има в планините и в равнините. Ловни статистици върдят, че числеността му е около 23 000 екземпляра.

         Как щяхме да се разминем със световния рекорд разказва тогавашният зам.-шеф на ловно-рибарското дружество в Силистра Петър Драганов. „Беше кишава късна есен на 1988 г. Кметът на село Йорданово Жеко Драгнев се обади в дружеството, че се появил мършав ранен елен с криви рога. Той го вързал за електрически стълб в селото и зачакал инструкции как да постъпи в случая. В онези времена всяко ловно дружество е с план за отстрел на дивеч, месото от който пращахме в хранилището в Лозница. Опитен ловец надзирател отиде да види болния елен. Той веднага разбра, че рогата му са уникални, но с това ситуацията стана още по-сложна. Установил също, че рогата имат особен израстък, който пречи на животното да върви правилно, поради което се ранил фатално. На практика, влизайки в селото, „благородникът” потърсил човешка помощ. Информацията обаче стига бързо до Пенчо Кубадински и най-известният ловец сред държавниците ни пристина още на другия ден. „А, че това е моят елен, дето го отстрелях при Тервел”, заявил Кубадински и прибрал елена на видима възраст 8-9 години. Едва две години по-късно, след като Тодор Живков пада от власт, трофеят е предложен на изложението в Нитра, където побеждава предишния рекорд, също български. Преди това нямаше как първият държавен ръководител да бъде „победен” от по-нисшестоящ в йерархията в отстрел на елен с рекордни рога.”

65-годишният деец на ловното движение от Силистра още помнел размерите: височина от 126 см и „розетка” на главата от 32 см. И убедено заявава: „И днес между 1 000 трофея ще го позная”. През 1937 г. България за пръв път се явява на световно изложение в Берлин и печели 11 медала за трофеи в различни категории. В Чехословакия през 1976 г. е първият ни световен рекорд за трофей от благороден елен. През 1980 г. е вторият, третият става факт пет годин по-късно, а четвъртото ни постижение е ненадминато вече 22 години.