Умуват за силистренец да стане посланик в Прага

След главоболията с Ватикана заради отказания агреман наадвоката писател Кирил Маричков Министерството на външните работи е изправено пред нов административен казус с друг писател, определен за посланик. Този път става дума за документни неуредици и липси около избрания да бъде шеф на мисията ни в Прага Димитър Бочев. Бившият дисидент и дългогодишен политемигрант Бочев няма диплома за завършено висше образование, защото навремето е бил изключен от университета от Държавна сигурност. Проблемът е формален, но среща яростната съпротива у чиновниците в МВнР, които следват буквата на Закона за дипломатическата служба, където е посочено, че посланиците в чужбина трябва да имат магистърска степен.

"Тъкмо тези среди, които навремето ми попречиха да завърша образованието си, сега вадят като коз срещу мен липсата на диплома. Това е, най-меко казано, цинично и арогантно", коментира Димитър Бочев пред "24 часа".

Бивши шефове на задгранични мисии обвиняват министър Младенов, че така създава опасни прецеденти в дипломатическата служба, като прави компромиси относно ценза, а и сам си противоречи на обещанието, че няма повече да изпраща хора без образование.

"За проблема се знае отдавна, направихме проверка и се оказа, че наистина като репресиран от комунистическия режим в България г-н Бочев не е могъл да завърши образованието си, защото ДС му е отнела това право, както и много други права. Но той се е доказал като общественик и може достойно да представлява модерна България, скъсала с миналото си", коментира вчера говорителят на МВнР Весела Чернева.

От протокола на министерството допълниха, че българската държава вече е поискала агреман за Бочев и съвсем скоро се очаква чехите да отговорят.

Ръководството на министерството разчита, че кандидатурата на Димитър Бочев ще бъде радушно приета заради неговото дисидентско минало и поради факта, че Чехия като страна има солидни традиции в дисидентското движение.

През юли след заседанието на Министерския съвет, на което бившият дисидент и писател бе предложен за посланик на България в Чехия, от МВнР разпространиха негова биография.

В нея се посочва, че роденият през 1944 г. в Силистра Бочев е следвал философия в Софийския университет. Заради свободомислие обаче е бил многократно арестуван, а от Държавна сигурност на два пъти го изключвали от университета Втория път вече решението било окончателно и правото му да продължи образованието си в което и да е висше учебно заведение било отнето.

Бочев напуска България през 1972 г. и се установява във ФРГ, където получава политическо убежище, а по-късно и германски паспорт.

Двойното гражданство обаче не е проблем, защото, както обясниха от МВнР, става дума за паспорт на друга страна - член на Европейския съюз.

В биографията на Бочев, разпространена от МВнР, се казва още, че той е участвал активно в международната правозащитна дейност на Хелзинкския комитет и бил редовен сътрудник на радио "Дойче веле", където водил рубрика с писателя Георги Марков. После от 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на радио "Свободна Европа" и отговаря за културно-публицистичната програма "Контакти".

Димитър Бочев иначе е автор на три романа и два сборника с есета, има многобройни литературни награди и никой не се съмнява в неговия интелект и заложби.

Въпреки всичко някои от кадровиците на Външно смятат, че изпращането на човек без диплома ще има последствия. Направи ли се изключение веднъж, това или трябва да доведе до поредната поправка в закона, или ще даде възможност за подобни случаи и в бъдеще. Те дори цитират интервю на Николай Младенов пред БНР, дадено на 28 ноември миналата година, в което външният министър казва: "Докато аз съм министър, а ГЕРБ е на власт, хора от ДС, неграмотни или такива без образование или без чужди езици няма да бъдат изпращани посланици."

Самият Димитър Бочев, който е имал достатъчно трудни моменти в биографията си, обаче цитира руския дисидент Александър Солженицин: "Ние сме минали през килиите на КГБ и не може да ни изплашат нито терорът на комунистите, нито капиталът на капиталистите."

ГЕОРГИ МИЛКОВ

И легендарният Хавел нямаше висше образование

Д-р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ

Ясно като ден е, че решимостта на правителството и в частност на министър Николай Младенов да прочисти обстойно дипломатическото ни тяло от пръснатите из посолствата ни по целия широк и пъстър свят гнили, но въпреки това жилави, останки от старата комунистическа гвардия, хвърля в паника наследниците на желязната неокомунистическа гвардия.

Клеветите, изсипани обилно по адрес и на цялото правителство, и на външния ни министър, свидетелстват за паралитичния ужас, обхванал носталгиците по “добрите стари времена”.

Една древна мъдрост учи, че със стари метли нова къща не се мете.

Преведено на съвременен български, казаното ще рече, че е просто неподобаващо, нелогично и недопустимо е “куки”, ченгета и доносници на стария тоталитарен режим да представляват на международния подиум новата ни демокрация - така тя би загубила от убедителността си.

Последното “откритие” на наследниците на лъжата и злото, в което допреди броени години се давеше цялата ни нация, е новономинираният ни посланик в Чехия Димитър Бочев.

Тъкмо неговият последователен антикомунизъм, тъкмо неподкупната му гражданска позиция е трън в очите на блюстителите на стария режим Разярените правдолюбци с досиета подличко заобикалят и факта, че Бочев е писал рамо до рамо с Георги Марков есета за българската емисия на радио “Германия”, че дълги години е ръководил културната програма на радио радио “Свободна Европа”, че е съавтор на редица западноевропейски документални филми за издевателствата на комунистическия режим, че е участвал активно в международната правозащитна дейност на Хелзинския комитет, че е автор на романи и есеистични сборници, високо оценени не само у нас, че за антикомунистическата му задгранична дейност близките му в България са жестоко репресирани от режима, че в задочен наказателен процес е осъден едновременно с Георги Марков на десет години затвор, че в писмо до него сам президентът Клинтън му благодари за личния му принос в свалянето на комунистическия режим и за демократизирането на страната ни, че води есеистични рубрики в най-реномираните ни демократични издания, че през 90-те Бочев бе мой сътрудник по въпросите на международната хуманитарна помощ.

И на фона на този несъмнен интелектуален и граждански престиж упрекът към кандидатурата на Бочев, че той няма завършено висше образование, звучи цинично. Висше образование няма и легендарният президент наЧехия Вацлав Хавел, а на назначението на Бочев в Прага българското правителство основателно гледа като на символичен жест към паметта на Хавел.

Упрекващите подличко заобикалят факта, че като студент Бочев плати висока цена за свободомислието си, че за независимата си гражданска позиция пред очите ми е арестуван и двукратно е изключван (при това въпреки отличния си успех!) по давление на ДС от университета: втория път - без право да кандидатства в което и да е висше учебно заведение на страната. Арогантно и нагло е обстоятелството, че тъкмо хората, които преградиха пред Бочев пътя към висшите науки, днес го упрекват, че не е висшист. Смея да твърдя, че биографията на Бочев, когото познавам отблизо, е чиста като сълза, че тази белязана от творчески постижения биография е по-силна и от пет университетски дипломи.

И тъй като един от “греховете” на Бочев бе, че през 60-те години разпространява нелегално антиленинската ми аспирантска дисертация, случаят ме вълнува особено. За мен няма и капка съмнение, че Бочев е най-достойният ни кандидат като представител на България в една страна със солидни дисидентски традиции. В интерес на нацията ни и като заслуга на демократичното ни правителство, което върши повече, отколкото декларира.

Разжалват го още в казармата

Димитър Бочев за пръв път се сблъсква със системата на комунистическия режим още като войник. Служи първо в Школата за запасни офицери в Плевен, а после го изпращат като командир на взвод в Гара Пирин, Благоевградско. За антимилитаризъм със заповед на тогавашния министър на отбраната ген. Добри Джуров е разжалван от старшина школник в звание редник. След казармата следва философия в Софийския университет. Многократно е арестуван от Държавна сигурност и на два пъти изключван от университета. След като му е забранено да следва, през 1972 г. напуска по авантюристичен начин България и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Започва работа в "Дойче веле", където работи с писателя Георги Марков, по-късно убит от ДС. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на радио „Свободна Европа”.

Същевременно пише и за руското издание на излизащото на седем езика в Париж списание на Солженицин “Континент”. След смъртта на Георги Марков участва в създаването на няколко филма за него, излъчени във Великобритания, Франция и Холандия. За журналистическата му и публицистична дейност близките му са жестоко тероризирани от ДС, а през 1976 г. в задочен процес, инсцениран в родния му град, Бочев е осъден на 10 г. затвор. През 1992 г. Върховният съд в София отменя присъдата. След рухването на комунистическия режим Бочев става сътрудник на президента Желю Желев по въпросите на хуманитарната помощ от чужбина и работи като кореспондент на радио "Свободна Европа" в София. Участва в дейността на Българския хелзинкски комитет и води есеистични рубрики в няколко български вестника и най-престижните ни литературни списания. Автор е на романите “Междинно кацане”, “Генезис II" и “Синеокият слепец”, както и сборниците с есета “Хомо емигрантикус” и “Боготърсачът между беса и слепотата”. Някои от творбите му са издадени на книжния пазар от БАН и от фондацията на д-р Желев. Творбите му са високо оценени от художествената ни критика, а през 1997 г. „Синеокият слепец” печели специалната награда на фондация „Развитие” за нов български роман. За цялостното си творчество Димитър Бочев е удостоен и с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата - Париж (МАИ), през 1999 г. (24часа)