Назаем от личната ми страница във Фейсбук: една история за невидяната история на Силистра и Сребърна

   Анета Радева, Добрич: "Искам да Ви разкажа, мили съграждани, как мина моят ден под наслов ,,Ден на музеите" /18.05.2012год./ и ,,Опознай Родината си, за да я обикнеш".Тръгнах с група ученици рано сутринта от гр. Добрич, за да посетим резервата в с. Сребърна, археологическия и етнографския музеи в гр. Силистра. Любопитно ли Ви е? Имайте търпение поне Вие, защото моето в този ден се изчерпи, та дори ме досрамя, за гдето се хвалех, че съм силистренка! Оказа се, че точно в безплатния ден природонаучният музей в с. Сребърна има хигиенен ден, т.е. "ден за дезинфекция". Да не забравя да вметна, че по никакъв начин не успях да се добера до телефони на тази институция. Липсваха изписани дори и на входа на музея! Така и не разбрахме дали има някой в сградата, защото никой не се отзова, когато използвахме намиращият се там звънец.

А. Радева, Добрич

    Бъдете търпеливи, следващите редове ще са още по- интересни! И така, пътешествието ни продължи до археологическия музей в гр. Силистра. Там се оказа, че пречим с посещението си за подготовката за вечерното тържество .И като гледам щастливите лица на вечерните посетители, се сещам как ние през деня буквално бяхме изгонени и личицата на моите деца, които недоумяваха за какво бяха виновни, че един от служителите ни се развика! Липсваха баджове на служителите и по тази причина не мога да изкажа благодарности на служителката, която ни удостои с внимание и си навлече гнева на колегите си затова, че изпълни служебните си задължения.Неин колега най-безцеремонно ни нахока на всеослушание, че сме им отнели обедната почивка. Така и не можах да си обясня с какво им бяха виновни тези послушни 15 дечица, дошли от 100 км, за да се запознаят с историята на Крайдунавска Добруджа. Та нали трябваше да се похваля пред учениците си, какво още може да се види в родния ми град, освен р. Дунав. Затова тръгнахме към етнографския музей. Но и там мисията се оказа невъзможна: ,,Музеят не работи - профилактика."  Еееее, точно сега ли????  Иииииии докога ли?????? 

    Защо децата не знаели историята ни? Не се интересували? Стояли само пред компютрите! Откъде другаде да получат информация? Как да се случи? Ами заплатите на музейните работници да се определят според продадените билети, а не само да се водят на работа, да им вървят заплатите и да се молят никой да не влиза. Денят ни,че беше къръшки, беше - ама сме си САМО от 100 +100 км. А ако групата беше от ,,оня край на България" или чужбина, представяте ли си ? Сещате ли се какво разказаха децата като прибраха в вкъщи! Ще пратя родителите да си искат парите по транспортните разходи за провалената екскурзия от БЕЗОТГОВОРНИТЕ музейни работници в тази глуха провинция, които правят каквото им е скимнало на деня. Убедена съм, че тези ми писания бързичко ще бъдат изтрити и малко хора ще прочетат тези редове, но все пак дано някой си вземат поука и да няма други потърпевши!"

Versinaj: Без коментар. Краят остава за Вас.