Назаем от http://www.bgjourney.com: Добруджанската възрожденска къща

Добруджанската възрожденска къща е „отворена”(в основните жилищни помещения севлиза от чардака - навеса), симетрична или асиметрична. Тя, подобно на Западната и Странджанската, е една от най-скромните и е твърде слабо проучена. Нетрайните материали (плет и кирпич), от които е направена, разрушенията от войните, изселванията и преселванията от различни краища на страната и от Румъния, са причина да оцелеят много малко такива къщи. Незнанието на нейната история и неразбирането на художествената й стойност са обрекли типът Добруджанската възрожденска къща на пълно забвение. Първи сведения за уземни жилища в Добруджа ни дава древногръцкият географ, историк и философ Страбон ( роден 63 г. пр. н. е.). Те са вкопани в земята жилища, на които само покривът е над терена. Познаваме тезиедноделни уземни къщи от разкопките край Плиска и Яйлата.  През периода на Предвъзраждането те са отбелязали развитие и вече са двуделни уземни къщи (бордеи). Входът им се намира на предната къса страна и помещенията се разполагат едно зад друго в дълбочина. В първото помещение, наричано „в’къщи” има огнище с комин. В съседното помещение – „собата” – на гърба на огнището е долепена зидана печка, наричана също „соба”. При нужда от трето помещение то се разполагало зад собата. Жилища бордеи се срещат в Добруджа до 40-те години на ХХ век и може би все още има някои оцелели, които се използват като стопански сгради. http://www.bgjourney.com/Architecture/vk/Dobrudja/dobrudja.html. На снимката: Изглед и план на етажа - къщата на Драгана Соколова в с. Попина.