Записки от казиното

 Средностатическият българин със сигурност е осведомен за хазарта единствено от белота, таблата и...бингото. Баровците знаят повече и достатъчно за другите забави с тръпка. Казината са едни от местата, където се срещат парите, надеждата и чувството, че ще спечелиш наведнъж и завинаги. „Правила за игри” се нарича „книжката” на български и английски езици, която може да получиш в игралната зала на казиното, когато вече си там. Преди това минаваш през регистрация (първо „Щрак!” на портрет, после ти издават магнитна карта със снимка, име и номер за многократна употреба-вход); оставяш фотоапарати и фотокамери „за багаж” и си готов да се потопиш в атмосфера, близка до тази на Лас Вегас или Монако. Без светлинния шок на "столицата на хазарта", например. И без върволика от толкова разноезичен и разнолик свят. С хора, обединени в него единствено от страстта да изпитат на всяка цена късмета си. И после с вдъхновение и на пресекулки да разкажат на другите как са печелили или губили. На едро и на дребно. За секунди или в продължение на часове.

 Какво ти предлага четивото „с правилата”? „Правила за американска рулетка”, „Правила за black jack”, „Правила за baccarat”, „Правила за покер”. Не видях да раздават правила за ротативките с „черешки, лимончета и други обозначения”. Вземай и чети. Колкото разбереш. Другото го учиш в движение и от дилърите. По правило млади момичетата и момчета. Със сигурност са над 18 години и са карали курсове по 6 месеца. Любезни са и бързо свикваш с тембъра на гласа, усвоените движения и, разбира се, с особеностите в поведението им. За да се нагласиш към обстановката, която създават. Защото се сменят като екипи. Когато играчите са малко около масата, имат време дори да обясняват. При положение, че са повече, едва ли може да се разчита на лично внимание. В някои казина напитките са безплатни. Забавната програма също. И закуските, докато ги има. В  казината се раздават бакшиши на дилърите. Тайна е дали са за конкретния дилър или за екипа. С почукване с жетона дилърът демонстрира на участниците в играта, че е получил бакшиш. Резките движения и шумните изблици в казиното не са желателни. Камери следят играчите. В кадър влизат дори и тези, които само консумират храни и напитки. Не се каза, доколко е допустимо това, т.е. да не участваш в игрите. Иначе речено, да се чувстваш турист в музей, който само гледа, наблюдава и коментира. Човек си проличава като манталитет в няколко положения: по време на секс, при спечелени или загубени пари и в обкръжението на предизвикателства от всякакъв характер. Твърдя, че казиното е едно от местата, където всеки човек може да прояви своето аз, дори и да е прикрито като в дълбок и пресъхнал кладенец. Посещението на казино има и друго значение: да усетиш по свой личен или чрез чужд воайорски начин философията на живота: че всичко тече и се променя; как късметът може да възкръсне като Феникс; как „каръкът” те преследва до дупка, а ти да бягаш от него като прегладнял партизанин в гъста гора. Докато свършиш жетоните и нямаш пари да си купиш други. Иначе излизаш от играта.

Нататък има няколко продължения: или никога не влизаш в залата с намерението да играеш, или се превръщаш в прототип на оня чичко или тази леля, чиито изтъркани костюмчета и тревирени роклички те лъжат, че става дума за хора, които нямат пари и се чудят как да похарчат на сгода спестените си пенсии. На запад или на изток от нашия природен балкански рай, в койтао ангели нями и всички сме д/г/яволи. Никога не е късно хазартът да те обладае. Винаги е хубаво обаче да знаеш, че има и такива места, където луксът е само черешка тортата на настроението. Останалото е просто игра...на късмета. Без момичетата на Къци Вапцаров, познати с късите си поли, нагласените усмивки и дългите бедра от неговата някогашна телевизионна „Невада”.