Когато пристига преди 19 г. в южноиталианския град Таранто, българката Лучия Обретенова е затрупана от хиляди неща и проблеми, включително и от този, че не разбира и дума на италиански. Мисълта, че един ден може да оспорва стола на кмета му, не е минала обаче и за миг през ума й тогава. На 4 март 42-годишната българка ще се състезава заедно с други двама кандидати - адвокат и биолог, на първичните избори за кмет на 200-хилядния град. Той е разположен в област Пулия, от вътрешната страна на тока на Ботуша. Само един от тримата ще спечели вота на гласоподавателите от Таранто и след това ще се изправи на административните избори на 6-7 май срещу сегашния градоначалник Ецио Стефано. Лучия не е обвързана с никоя партия, а само със семейството си и със сферата на булчинската мода. От 10 г. насам тя се занимава с шивашкото си ателие, прераснало в салон за булчински рокли. Затова и много вероятно е за нея да гласуват както много от местните булки и гостите на сватбите им, така и зрителите на многобройните й ревюта в града. Кандидатурата на Лучия се представя от гражданското общество и по-специално от Движението за активно гражданско участие. Неговата цел е да подобри условията на работа на местните търговци. Лучия смята да предложи на съгражданите си от пристанищния град Таранто някои български патенти, като например как е бил разрешен проблемът с транспорта в българската столица. "През януари си ходих в София и не можах да повярвам на очите си колко е променена", разказва пред "24 часа" Лучия. "Като оставим настрана проблема с крайната бедност при някои хора, която се набива на очи, се изненадах приятно как са улеснени транспортът и придвижването. Оставих колата си и се движех навсякъде без проблеми с тролеи, трамваи, метро. В Таранто проблемът с транспорта е основен", твърди българката. В действителност родената в Силистра Лучия Обретенова пристига в Таранто по дирите на един мъж, който днес е неин съпруг. Лучия и Емилио Килоиро се запознават в България още през 1983 г., но се срещат отново 10 г. по-късно. По онова време българката е началник-пласмент на местна обувна фабрика. Лучия се омъжва за Емилио и от брака им се ражда дъщеря Елеонора. Днес тя е на 18 г. и учи в хотелски колеж. "Когато пристигнах в Таранто, ми беше изключително трудно. Нито знаех езика, нито знаех какво мога да работя тук. Започнах да посещавам всевъзможни курсове - по италиански, по психология, за компютър и какво ли не още", спомня си Лучия. В неин плюс обаче са куражът и волята й, типични за хората от Изтока, решили да пробият на Запад. "Като най-ценни свои качества смятам смирението и търпението си", споделя още Лучия. Преди 11 г. открива и шивашкото си ателие, което днес е булчински салон. Организира и многобройни ревюта из област Пулия, за да представя облекло за тържества, церемонии и сватби. Лучия обаче не изоставя и къщата си. "Готвя и българска, и италианска кухня. Майсторка съм на най-типичния специалитет в Таранто - ориз с миди и картофи. Станала съм голяма специалистка в рибните ястия." Като всяка българка обаче не забравя да поднесе на масата и мусака и сарми. Според Лучия за разлика от българките, които винаги са работели успоредно с мъжете, в южната Пулия жените все още са тези, които се грижат за дома, а мъжете - за прехраната. "Еманципацията тук настъпи едва преди няколко години." Въпреки че си ходи в България само два пъти годишно, Лучия следи какво става в страната. Гледа по сателит и български телевизии. "Не е справедливо, че обвиняват българите, че не правят нищо, а седят само по заведенията. Та това е социален живот, общуване, обсъждане - неща, от които хората имат нужда. В Таранто това нещо липсва." Мнозина смятат за фаворит на административните избори сегашния кмет Стефано, който успя да се справи с бездната, в която бяха затънали общинските финанси. Който и да спечели обаче, е ясно, че ще трябва да се бори и с проблем номер едно на града - атмосферното му замърсяване. В момента Таранто е един от най-замърсените градове в Европа заради присъствието на съоръжения на стоманената индустрия "Илва".
Източник: http://www.24chasa.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар