Алфатарската престилка като приказка без край

       Българската женска народна носия е разнолика във всяка от деветте етнографски области на страната. В частност това се отнася и до носията на алфатарката. Включително и по отношение не само известната „алфатарска престилка”, тъй като една с една не си приличат. Но и по т.нар. шапка, по която може да се проследи развитието на носията през последните близо 3 века. Наскоро на тържество в Алфатар бе направена демонстрация на тези непреходни материални достижения със силно присъствие в духовния живот. Ганка Пенчева, секретар на Народно читалище „Йордан Йовков”, бе стъкмила себе си и няколко свои самодейки в истински шедьоври на народното изкуство, запазено през вековете.

„Преди повече от 40 години Добричкият държавен народен ансамбъл изкупи автентични алфатарски престилки, които греят на сцената по време на концертите и с тях се представя Добруджа по света”, заяви Пенчева. Идеята тогава била на Петър Крумов, известен хореограф и ръководител на ансамбли, в това число и на ансамбъл „Силистра” при Народно читалище „Доростол”. 

Сред хитовете на алфатарската носия е т.нар. „празнична алфатарска носия”, която е с две престилки. Част от костюма е от естествена коприна. За целта в Алфатар до 60-те години на миналия век по домовете си местните жени са отглеждали буби. „Мушици”, „бобчета” – това са определения на елементи в костюма. Оня, гребенския, известен по света.

И с който алфатарки са тръгнали към Олшанка, сегашна Украйна, преди близо две столетия. За да го има там някъде в Кировоградска област и днес...Излизайки извън пределите на родината, алфатарската носия освобождава „пространство”, което се намества от придошлите по нашите земи тракийски семейства. Някъде от района на Стралджа. За да стане тук модерна сукманената носия. Богата, празнична, свежа, пищна...Като южната земя. Прави ръкави с дантела. После с годините модата се променя по местна приумка и по външно влияние. Годината е 1870-та. Нов вид има носията в Алфатар: къдри с напречни раета навлизат в костюма.

Престилката е шита на ръка. Забрадката също става забележима. Зимно забраждане с брибода, която първоначално не е била изработвана у нас, т.е. привнесена е отвън. Да, ама после идва ред на белия ръченик с мъниста покрая. А какво щ6е кажете за рокля ли блуза ли, известна като „ламбени шишета” – хем проява на прагматичност, хем (не)прикрито еротично внушение.

И вече сме в 20-я век. Роклята е скъсена, но къдрите все още ги има. И, разбира се, непреходната престилка. 10 модела поне с безброй варианти в мотивите. С вятърници, гайтани и още какви ли не загадки. И как без специален костюм на нивата? По-лек, с преобладаващ бял цвят, особено на престилката. Подобно на роклята и тя е от памук. Впрочем, също отглеждан по нашите географски ширини до преди няколко десетилетия. Ето ги и пендарите. Пиринчено или истинско – все е „злато”. За да подчертае бялата гушка...

Броят на пендарите е символ на богатство. На ход са и сребърните накити, а и пафтите. За тях Уикипедия е усложлив виртуален речник, който обяснява: „Пафти (от пейрсийски-турски – пафта) или още чапрази (от перс.-тур. çapraz) са украсени метални токи за колани, които играят ролята и на накити в женската народна носия в България. Според археологически находки в Мадара, пафти на територията на България са се ковали още през 9-10 век, като масово са се произвеждали по време на Второт българско царство”. 

          А мерджаните са „корали, чиито неправилни късчета с червеникав цвят се използват за изработка на накити”. Традиционната гребенска носия привлича вниманието със специфичното невестинско забраждане с форма на извит назад гребен, наричан още "скуфия", което става нарицателно за цялото население. Това научаваме от http://grebenec.blogspot.com.

        Алфатарската престилка и носията към нея, една дълга и романтична приказка без край, разказвана в продължение на векове... Фолклорен ансамбъл "Алфатар" при НЧ "Й. Йовков-1894 г." ще представи община Алфатар на ХІ-ия Национален събор на народното творчество в Копривщица - 7-10 август 2015 г. с тези красиви носии, съхранявани повече от два века в раклите на нашите баби.