Млад политолог от Силистра препита накуп 4-ма лидери на БСП – от Лилов до Станишев, през Виденов и Първанов

В новоиздадена книга „4х4. БСП след 1989” досегашните лидери на  партията Александър Лилов, Жан Виденов, Георги Първанов и Сергей Станишев споделят мисли по различни въпроси от преименуването на БКП досега. С нея под формата на беседи 26-годишният Момчил Неков от Силистра защитава магистърска степен по специалността „Политически мениджмънт” в СУ „Св. Климент Охридски”. 4х4 е „система за за постоянно задвижване на четирите колела”, а 4-та партийни вождове се били справили с прехода на БСП, за да бъде движеща сила в българския политически живот. Споделените мисли са актуални към периода 2 юни – 4 юли м.г., когато са проведени беседите. По преценката на Лилов 5-има дейци като Живко Живков, Стефан Продев, Петър Младенов и Димитър Станишев дали рамо, за да мине на конгрес т.нар. Манифест за демократичен социализъм, въоръжил БСПс нова политическа стратегия за 90-те години. БКП не била тоталитарна партия, макар заради превеса на централизма над демократизма в нея не била достатъчно демократична. За Стратега на БСП непосилна била задачата на БСП да съхрани социализма в България, затова реализирала напълно реалното – съхраняването на социалистическата идея и нейния носител – партията. Относно избора на Жельо Желев за президент, Лилов припомня, че като представител на умереното крило на СДС, той приел да следва линията за граждански и етнически мир, с което спечелил подкрепата на БСП. Той определя като слаб икономическия екип на Жан Виденов в качеството му премиер. Груба негова грешка била забавянето на промените в кабинета. Пропуск било също, че в края на 1996 г. БСП не избрала Благовест Сендов за премиер с публичното задължение да проведе предсрочни парламентарни избори. Жан Виденов: „Представата на върхушката на БСП за организацията на партийния живот е напълно противоположна – и също толкова несъстоятелна”. От членската й маса се очаквало да се активизира за изборите, а в останалото време да не се меси на политиците. От близо 15 години никой не се грижел за организационното развитие на партията. За същия период в България няма подадена нито една оставка след очевиден политически провал, както и не е уважено нито едно мнение на народа – за НАТО, АЕЦ, плоския данък, войните в Ирак и Югославия, и пр. В момента у нас във всички значими партии имало вътрешнопартийна плутокрация, т.е. власт не на демоса, а на мамона. И още: „БСП не може да намери сили да признае истинския си проблем – че не може да разчита на безпроблемна власт в неизлечимо болната държава, която сама ориса навремето”. В петте му лидерски години за Виденов най-важното било да не залъгва партията с фалшиви проблеми, а да я сблъсква с истинските, така, както ги вижда. Той изпълнявал волята на мнозинството, докато в БСП си имали взаимно доверие и я напуснал, когато доверието се пропукало и приело „отровните семена на потомствената себичност и безродност”. „Лидерите на БСП от първите години, а и след това, заложиха на един широк модел на демокрация, който на моменти достигаше до крайност, когато тази дълбока демократичност на практика понякога създаваше „мудност” в процесите на вземането на решения”, твърди Георги Първанов. Първанов припомня, че за БСП позицията за НАТО се превърнала в Рубикон за приемането на партията в Социнтерна. И той смята, че с годините била позанемарена организационната работа в партията в теснопартийния й смисъл.  В името на приемствеността и отварянето към гражданското общество. След 2001 г. затихнал и идеологическият живот в БСП. Първанов се самоопределя като много скрупулен историк, пазещ десетки варианти на всяка една своя реч или слово. Документите показвали генезиса на политическата мисъл в един решаващ момент, защото от него можело да се види как се променя една визия буквално за часове, дори за минути. Сергей Станишев поправил грешката на БСП от 2001 г., когато на парламентарните избори партията не казала кой ще е премиер след победата в тях, докато той заявил намерението си за министър-председател още преди вота на избирателя през 2005 г. Затова били принципните различия в преговорите с партия НДСВ, откъдето искали царят да продължи да бъде премиер, след като е бил в предния мандат. Неговото мнение било и у нас лидерът на печелившата партия да застава начело на изпълнителната власт, както е в Германия и Англия.