Честито! Река Дунав при Силистра отново в скафандър от лед, през 1985 г. – 60 дни, а сега? Прогнозата се оказа вярна: река Дунав се скова от лед, след като това се случи вече надолу по течението в първите километри след границата с Румъния. Спокойно можем да очакваме лисици, чакали и глигани да ни погостуват безвизово, с надеждата, че при нас има повече за ядене. А и кофите за боклук от няколко дни са в насипно състояние, колко му е да си дадат среща около някоя от тях. Таксиметрови шофьори, които обикновено знаят всичко, твърдят, че и без това лисаните се навъртвали вечер насам-натам из града, и се омесвали с глутниците кучета. Ветеринарите могат да кажа дали е възможно двата вида да си правят алъш-вериш в потайна доба. „Дивите животни имат страхотно чувство за оцеляване и няма как да тръгнат по засега несигурния на места лед, те могат да преминат с плуване или при трайно замразяване”, заяви за „24 часа” д-р Димитър Стефанов, кмет на община Тутракан, който е ветеринарен лекар и дългогодишен шеф на местното ловно-рибарско дружество.
Предишното подобно ледено изживяване бе преди 27 години за цели 60 дни – между средата на януари и средата на март. За него в тогавашния вестник „Силистренска трибуна” няма нито дума. Всъщност, леденото време тогава е отразено на няколко пъти със снимки и текстове под тях. Иначе и в онази паметна година снегът е завалял късно, едва в началото на януари. Дори вестникарите се жалват в броя си от 10 януари, защото снегът с голямо закъснение дошъл, за радост на децата насред ваканцията им. После през март се жалват, че ледът все още не си е тръгнал от реката и от града, заплашвайки го с наводнение. После трясват гърмове, повейва южняк и за една нощ ледът си отива, все едно не го е имало. Такива едни неверни времена. И един невероятен словесен спомен от хумориста и журналиста Руси Шимабеед, съхранен в публикуваното му есе за реката, леда и пречистващата му задача...На природата и на човешките души.
А сега? Поне до десетина дни минусовите температури ще са на принципа „ту ги има – ту ги няма”. Сегашното поколение ще казва: „Да знаете какъв лед бе, когато бях малък...”. Защото израстна цяло едно поколение, отпътувало вече някъде по света, и нямащо право да казва същото, тъй като не го е преживявало. Да е жив и здрав интернет, че да покаже на роднините по петте континента „Що е то лед над река Дунав и има ли почва в 1 900-годишна Силистра!”.
Да обявим как зимата ни изненадала на границата между Големия и Малкия Сечко би било нахално. В Силистренския край сме виждали къде-къде по-ранни и по-тежки зими. Вероятно сме си мислели, че щом декември и януари са се смилили над нас, то и най-късият месец ще ни пожали. А знае ли някой какво ни готви Баба Марта? Да си припомним 1993-та, за да няма пак ох и ах, както от властта, дето все е изненадана, а и от народа, склонен да не вярва на прогнозата-заплаха: „Задава се виелица!”. А той, пременен и нагласен, се мята в автомобила си с летни гуми и тръгва на незнаен път. И после спешно и уплашено звъни: „Зъъъъъъър....!” на тел. 112, сърдейки се, че не могат да му помогнат веднага и без допълнителни разходи, за да го извадят премръзнал от 3-4-метровите преспи. Друга е темата, че трябва да работят снегорините, като ринат непрестанно, щом нивото на снега се качи до 7 см. Тъй рече специалистът Иван Добрев, председател на кооперацията в село Гарван и новоизбран шеф на Съюза на кооперациите в Крайдунавска Добруджа.
С обледеняването на река Дунав в Силистра се случи най-очакваното, откакто температурите трайно останаха под минус 15 градуса. От седмица насам т.нар. „тапа” по течението на реката се изместваше всеки ден все по-нагоре. За последно Дунав е замръзвал през 1985 г. Колко малко му трябва на човека – да се вгледа в няколко фотографии от преди десетки години. За да види какво е било, примерно, през 1928 г., а после и през 1941 г.. Музикантът и преводач от румънски език Григор Шопов: „Преди 70 години се пързаляхме с шейни и кънки там, където сега е хотел „Дръстър”, там се образуваше голяма ледена площадка, защото има обратно течение”. По-после през 1954 г. – времето на тунелите под снега на път за кладенеца, училището и хлебарницата,...по-нататък през 1972-73 г., и най-накрая – засега с фиксиран поглед в 1985 г. Тогава гърмим леда, за да го пратим надолу до делтата. Кметът Йордан Нейков: „Летяхме с хеликоптер, за да определим къде да хвърлим бомбите”. О.р. полк. Димитър Желев: „Батарея от дивизиона от Шумен дойде, за да проведе операцията”. За разлика от тогава, днес нивото на реката е с 5-6 метра по-ниско, което прави ледената обвивка изкушаваща за разходка по нея. Според официалната метеостатистика в периода 1900-1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти, а след това се е случвало само веднъж през вече споменатата зима на 1985 г. По неофициална информация за 29-ти път лед сковава река Дунав в най-североизточния български град. Писмени свидетелства за лед по реката в Силистра има от 1902 г., когато заледяването продължило 29 дни. Най-дълго продължилото замръзване на река Дунав е от 74 дни и през далечната 1954 г.
Още ден преди пълното замиране на ледените блокове полицейски патрул в Силистра строго предупреждаваше десетки тийнейджъри, влезли на 50-60-метра, за да се снимат. Вчера специални табели не бяха забелязани, но и сковаващият студ все повече възпираше мераклиите за фотосесии на фона на малките айсберги. Преди 27 години обаче е имало предупредителни надписи, вкл. с ултимативен текст да не се преминава по снега над тревните площи, личи от запазените снимки. Да бъдат организирани патрули по поречието на Дунав, които да ограничават достъпа на граждани до ледените образувания в реката край Силистра и Тутракан, разпореди областният управител Николай Димов. Мярката се въвежда заради реалната опасност от пропукване на леда и пропадане на хора в реката. Сезирани са началниците на Граничния сектор, на ОД на МВР-Силистра, Морска администрация. Заострено е вниманието и на общинските кметове. Препоръката към родителите е да са особено бдителни и да обяснят на децата си каква е потенциалната опасност от игра върху леда. Тази препоръка е особено актуална предвид удължаването на „дървената ваканция” и през първите 3 дни на новата седмица. Замря трафикът на хора през ГКПП-Силистра. Повече от две седмици няма ферибот. Единични преминавания, предимно на румънци, има с търговска цел на живеещите в сухоземната част край границата. Отворен е обаче пътят за Констанца, както и за моста при АЕЦ „Черна вода”, по който се стига до Букурещ.
Отзвук за обледена Силистра с впечатления от Нова Зеландия, Канада, САЩ, Испания, Франция и...София. Интересно нещо са интернет, фейсбук и светът в тях. Пишем си тука разни неща за замръзващия Дунав, публикуваме ги тук и там, заедно с ярки снимки, за да подсилим интереса към събитието. Каквото, примерно, е имало на 267 пъти между 19600 – 1964 г., също през 1972 г., после през 1985 г., по-нататък и през 1996-1997 г. И пр. Четат ни хора по целия свят. Някои са наши съграждани, за които снимките са повод за подгряване на носталгичното чувство. А кой знае – може и да навяват памет за конкретни случки, най-вече романтични или епични...Светлана Динева живее в провинция Квебек в Канада и казва: „А на мен все като на майтап ми беше, а то виж каква зима си имате в Силистра. Чудо, ама вярно, това не се е случвало с години. България размина Канада. Обикновено зимата си е като в Силистра, само дето е по-дълга. Тази година обаче имахме на два пъти повече сняг, повечето пъти е дъжд и става поледица. Тук има много студен вятър и с него температурите падат понякога под минус 30 градуса. Иначе е красиво, бяло и чисто, а и децата са много щастливи, когато вали сняг. Тук животът е добре организиран през зимата. Случва ми се да газя сняг, но иначе бързо почистват. Мъчно ми е за България, интересуваме се за България, но си стоим тук.” Николай Николов от Нова Зеландия заявява: „Данчо, тук пък хората се чудят къде да се скрият от яркото слънце!”. Тони (Антонина) Иванова се „обажда” от Лондон: „Доста време не съм си била в Силистра...2 години и няколко месеца. Домъчня ми. Ходех и на пътеката на здравето на Крепостта, и при Валентин Петков да дегустираме винце, и това прекрасно куче Чара – спомени и все хубави”. Вили Маринова я допълва от Ларнака, Кипър, все едно е тук и вижда дунава пред себе си: „Не е замръзнал още напълно, но до ден-два и това ще стане”. А Божидар Петков от Ница, Франция напомня: „Баща има снимки от 1985 г., когато разбиваха леда на река Дунав”. От Испания Петя Хорозова възкликва: „Тази снимка от вчера ли е? Напомня ми за 1986-1987 г. (б.а.-явно има предвид 1985 г.), когато разбиваха дунава с бомби, беше грандиозно и опасно, като война на ледовете. Има неща, които ми липсват от Силистра, като снега. Тук – в Испания, никога не вали. В момента е рекорден студ, между 2 и 10 градуса. В Барцелона има сняг, но тук – града, в който живея, - не. Подготвяме се за празника „фаллас”, който е уникален за област Валенсия, между 10 и 19 март, когато се монтират огромни фигури и се играе през нощта на 19-ти”. За Юлия Койчева, която е във Виена: „Пренасям се на долното течение на Дунава с тази прекрасна актуална снимка (б.а.-заледената река при Силистра). Тази година може и да се размине замразяването май-май...”. Лили Иванова от Ню Йорк реагира във връзка с няколко ледени снимки от Силистра: „Бъррррр, природа..., красота..., пречистване.”Стела Флорова от София се включва в задочния разговор също по повод репортажа „Хареса ми. Не заради това, че ме връща в младостта и в родния град, а заради бръснещия поглед над паметниците на историята, който вероятно ще е свойски за следващите поколения. Добре изтеглена гледна точка.”
Екип на Районна служба ”Пожарна безопасност и защита на населението” в Силистра рискува живота си, за да спаси лебед, заседнал сред ледовете на река Дунав. Изплашената птица не пое подадената „ръка”, а навлезе по-навътре в реката и стана недосегаема. Операцията продължи повече от предвиденото време при минусови температури и в един момент резултатът й се оказа безнадежден. Началникът на ПБЗС при ОДМВР-Силистра комисар Румен Мъров я приключи, за да не излага на по-голяма опасност премръзващите си подчинени. Жители на Силистра, тръгнали на фото сафари край замръзналата 100% река се обадили на тел. 112, за да сигнализират за бедстващата бяла птица. Специалната пожарникарска стълба, плъзната по леда, за да минат по нея членовете на екипа, не успяла да приближи достатъчно лебеда. Екшънът се развил пред десетки зяпачи, стискащи палци и даващи акъл на специалистите как да си свършат работата. „Спасителите трябваше да използват мрежа, за да могат да го хванат, а не да го гонят със стълба в замръзналата река” и „Трябваше да използват примамка с храна, защото горката птица е изнемощяла от глад и от студ, тя вероятно не разбра, че я спасяват и подплашена тръгна на вътре в реката”, коментираха сеирджии. „Лебедът не е кокошка, че да го гониш в кокошарник...”, бе крайното заключение на най-активните участници в дискусията, развила се по-късно в местните форуми на интернет.
Поредният февруарски ден, студен някакви си до минус 6-7 градуса, изсвирука песента си и се засили да пробяга финалната права. Строени пред входа на библиотеката, двамата снежковци, чийто живот едва ли ще продължи повече от един ден, му замахаха за сбогом, просълзени, че повече няма да се видят. Народът на Силистра, луднал по замразения Дунав, се бе втурнал към брега на реката, за да проведе поредната си фотосесия. Защото ателието на открито може и тези дни да развали декора си, ако нещо не са сбъркали метеоролозите в прогнозите си. Слънцето, все още сърдито на ниските температури, проби с най-силните си лъчи зимния облак и се показа на хоризонта, току над крановете на промишлената зона, за да докаже, че и залезът на ледената река е красив, макар и малко постен на багри и изящество. Как да не постоиш няколко минути в подстъпите на тази бяла сцена, за да поемеш поне малко от чистотата на снега и от свежестта на пейзажа? И да помахаш на зъзнещите тополи и на обскреженото глухарче, през което ветрецът свири като на струните на мандолина. Малък Сечко пронизва деня с пиката си, тъй както Амур забива стрелата си в сърцето на влюбения. 14 февруари 2012. Католиците си тачат Св. Валентин. Впрочем негов съименник е посечен за христовата вяра като един от мъчениците на Доростол. Православните за пореден път честваме Св. Трифон Зарезан, макар да се досещаме колко езическо чувство има скрито във вековната му традиция. Да не забравяме, че някой умник е прибавил към този ден и правото на археолога да го отбелязва като свой професионален празник.
... Дунав – бяла добруджанска равнина край Силистра. Пак заваля. Този път сняг като хората. Отначало ситно-ситно като миниатюрни житни семенца, свити от студ. После едни парцали като наслизаха от небето, да ти види окото...парцалена бяла приказка. И всичко това полегна като пелена върху вълните от ледени блокове в река Дунав. Така скрежко затвори безвъзвратно един файл от красиви и неповторими дунавски пейзажи. За да отвори друг, в който леденото чудо вече е бяла добруджанска равнина. Почти като пустиня. Друга красота. Зловещият на вид красив лед се превърна в нещо различно и малко по-прозаично. Заповядайте в ателието на открито за небивало фото сафари! Но не прекрачвайте оградата, защото лед е все пак навсякъде, при това скрит и опасен. Наслаждавайте се, защото не се знае кога пак ще се случи. За някои - още в обозримо бъдеще, за други – в следващия живот. Обилен снеговалеж превърна замръзналия Дунав при Силистра в бяла пустиня. В неделния ден десетки семейства и децата им ползваха необичайния пейзаж за фотосесия, защото подобен не е имало в крайдунавския град от 1985 г. насам. Обещаните от властта патрули на МВР и „Гранична полиция” не допускаха народа да навлиза навътре по леда в реката. Някъде на 60-я метър бе монтиран и знак, предупреждаващ за опасни места. Влакът от Силистра за гара Цар Самуил с връзка за София отново бе спрян, за да не закъса в преспите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар