петък, 31 юли 2015 г.

Комедия е новата премиера в ДКТ Силистра

    В салона на Драматично-куклен театър Силистра  е факт новата премиера на драматична пиеса "ТЪРСИ СЕ НОВ СЪПРУГ" - хърватска комедия от Миро Гавран, режисьор Васил Василев, сценография Николай Нинов. Участваха: Мима Дапкова, Иван Самоковлиев, Александър Павлов. Директорът на театъра Златина Станева благодари за реализираната постановка, включително и лично на режисьора, който е гост в града. 

Свилена от Силистра гост в "Нощен хоризонт" на БНР

        Нощен ХоризонтТя е само на 15, притежава уникален глас и печели награда след награда у нас и в чужбина.Казва се Свилена Георгиева,от Силистра е и тази нощ,31.07./1.08., ще бъде гост в студиото. Водещ: Николай Атанасов.

ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО ПРЕЗ МЕСЕЦ АВГУСТ 2015 г.

Национален Институт по Метеорология и Хидрология филиал Варна
Българска Академия на Науките
       
            ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО ПРЕЗ МЕСЕЦ АВГУСТ 2015 г.

Астрономическа справка:
В началото на месеца Слънцето в София изгрява в  6ч. и  18 мин. и залязва в  20 ч. и 47 мин. Продължителността на деня е  14 ч. и  29 мин. В края на месеца Слънцето изгрява в  6 ч. и  49 мин. и залязва в  20 ч. и  03 мин. Продължителността на деня е 13 ч. и  14 мин. Фазите на Луната през месеца сапоследна четвърт – на 07.08, новолуние – на 14.08, първа четвърт – на 22.08, пълнолуние – на 29.08.
Климатична справка:
През август промените на времето са редки – то е предимно слънчево и горещо. Валежите намаляват и се обособява климатично засушаване, характерно за втората половина на лятото. Едновременно с това намалява вероятността за гръмотевични бури и градушки. Температурите са високи и на много места рекордите са около и над 40°. Често към края на август настъпва чувствителна промяна на времето – нахлува доста хладен въздух, температурите се понижават чувствително и времето се преобразува от летен към есенен тип. Средната месечна температура през август за равнините е между 21  и 24 градуса, за високите полета – между 18 и 20 градуса, а за планините – между 12 и 16 градуса. Месечната сума на валежите през август за равнините и високите полета е между 30 и 50 л/кв.м, за Черноморието – между 20 и 35 л/кв.м, а за планинските райони – от 50 до 80 л/кв.м. 
Прогноза:
Тази година през август се очаква средните температури да бъдат над нормата. Най-ниските температури през месеца ще бъдат между 13 и 18 градуса, а най-високите – между 34 и 39 градуса.
През повечето дни от месеца времето ще бъде предимно слънчево, сухо и горещо. В часовете около и след обяд ще се развива купеста облачност, но вероятността за валежи е малка. Дните с валеж ще са малко, а валежите ще са краткотрайни, с петнист характер. Очаква се валежите през месеца да са под нормата.

Марияна Попова– синоптик в НИМХ-БАН
Йордан Чешмеджиев – метеоролог в НИМХ – БАН

Национален институт по метеорология
и хидрология при БАН - филиал Варна

Метеорологична обсерватория Силистра

Августовско театрално предизвикателство в Силистра

27 август, 19 ч. Салон на Драматичен театър Силистра.
Билети от 8, 10 и 12 лв. Контакти: 0878 49 85 49; 0885 09 45 42.

31 юли - нова премиера в ДКТ Силистра


      НОВА ПРЕМИЕРА В ДКТ СИЛИСТРА31 юли, 19.00 ч. "ТЪРСИ СЕ НОВ СЪПРУГ" - комедия от Миро Гавран, режисьор Васил Василев, сценография Николай Нинов.
Участват: Мима Дапкова, Иван Самоковлиев, Александър Павлов. 
Заповядайте!

13-годишна художничка с изложба в НЧ в село Проф. Иширково

   
      Първа самостоятелна изложба на Габриела Йорданова Докова със съдействието на НЧ "Просвета-1907"- с. Проф. Иширково.
13-годишната художничка живее и учи във Варна.

Среща на родените във Ветрен в периода 1965-1975 г.

        Ветрен СилистраСъобщение: Организационен екип прави всичко възможно да събере родените във Ветрен в периода 1965-1975 г. За тази цел планира на 22.08.2015 г., от 17.00 часа, среща на родените и израснали във Ветрен през тези години. Желаещите да участват в мероприятието да се обадят предварително на читалищния секретар във Ветрен, лично или на профила във фейсбук- Атанаска Димитрова. Срещата ще се проведе във Ветрен-хижата на Община Силистра,на брега на река Дунав. Очаквам приятелите на профила- деца на родените в тия години, да уведомят родителите си. Очаквам и други приятели на профила да уведомят заинтересованите.

четвъртък, 30 юли 2015 г.

Лекар е поредният почетен гражданин на Силистра

          Общински съвет Силистра избра пореден почетен гражданин на Силистра: д-р Димитър Игнатов, роден на 10 юни 1934 година в село Гарван. Завършва Медицинската академия в Пловдив, където работи активно в научното студентско дружество. Професионалния си път започва  през 1959 година като участъков лекар в село Ситово. През 1962 година започва работа като ординатор в Хирургично отделение на силистренската болница.  Пет години по-късно придобива специалност по хирургия, а през 1970 година оглавява отделението. Специализира коремна хирургия в Москва и Санкт Петербург. Има 15 признати рационализации. 
        Направил е над 70 научни публикации. Носител е на орден „Червено знаме на труда”  и „Златен орден на труда”. Доктор Димитър Игнатов наскоро навърши 81 години, но продължава да практикува професията в кабинета си в градска поликлиника. Характерна е за него професионалната амбиция, която го кара да завърши всичко започнато до край. Да бъдеш хирург означава да имаш дарба. Освен хирургичната техника, която той владее до виртуозност, той умее да вземе най-точното и правилно решение, на което способен в полза на пациента. Трудностите и неизвестните са истинско предизвикателство за него. Д-р Игнатов бе едно от трите предложения за почетен гражданин на Силистра.
               Кои са досегашните почетни граждани на Силистра (по информация от http://www.libsilistra.bg/): Аспарух Янакиев Айдемирски (виден деец на Добруджанското освободително движение), Силистра Кирилова (б.а.-вероятно единствената, носеща името на града), А. Стезюренко (гвардейски подполковник от запаса, участвал във военните събития през 1944 г. в Силистра). И още: Иван Дочев, кмет на града в периода 1941-1943 г. (от 1943 г.), Ирина Мартиненко, декан на Политехническия университет в Кишинев (през 1943 г. се свързва с революционери в Силистра, а през 1944 г. е сред посрещачите на съветските войски в града. До декември същата година участва в „укрепването” на „народната власт” в Силистра); Манол Манолов – роден в Силистра, живял в Москва след 1920 г., участвал е в „защита на социалистическата революция” в СССР (и двамата от 1970 г.); Стефан Поптонев, писател с книги, посветени на града, и проф. Иван Чипев, ректор на ВИТИЗ (и двамата от 1975 г.); з.а. доцент Васил Арнаудов - за творческата му помощ на хор "Седянка" при НЧ "Доростол (от 1977 г.); София Василиевна Галампета - най-малката почетна гражданка на Силистра, родена в с. Крушановка, Хмелницка област през 1966 г., по време на първото посещение на силистренската делегация за побратимяване с град Хмелницки. Кръстница й става Милко Господинова и й дава името София (от 1979 г.); Стефка Евстатиева, оперна певица със силистренски корени (от 1980 г.); Доростела Веселинова Флорова, силистренка, родена по време на честванията на 1800 г. Силистра (от 1981 г.); о.з. гвардейски майор Сергей Семьонович Корнилов, за активното участие в събитията на 8 септември 1944 г. (от 1984 г.); Владимир и Валентина Комарови (от 1988 г.); Николай Тодоров Касабов, силистренец, европейски шампион по свободна борба в Анкара (от 1989 г.); Пирин Бояджиев  - учител и  краевед (от 1991 г.), по случай 51-год. от възвръщането на Южна Добруджа;  д-р Николай Русев (лекар и автор на двутомно изследване за патриотични маршове и песни); маестро Ивелин Димитров (композитор и диригент); д-р Здравко Георгиев, родом от Силистра, един от т. нар. „Дело на българските сестри” в Либия (2007 г.); Любен Антонов, дългогодишен кореспондент на БНР в Силистра (от 2008 г.); Доростолски митрополит Иларион (от 2009 г. - посмъртно); проф. Георги Тодоров Чапкънов (Чапа) – български скулптор, илюстратор и сценограф, работил и живял в Силистра (от 2011 г.); Стоян Дечев - акордеонист, солист на БНР и БНТ (от 2013 г.); Аврам Василев Аврамов –  заслужил учител по история (от 2014 г. - посмъртно.
       

сряда, 29 юли 2015 г.

Ромските общности в България днес

http://www.romaeducation.com/
Ромите идват в България по различно време и от различни места. Това е причината днес да съществуват множество ромски общности, различаващи се (повече или по-малко) една от друга. Първа, в исторически план, е общността на т.нар. йерлии - т.е. местни, уседнали роми. Те са потомци на дошлите през периода ХІІІ-ХVІІІ в. роми, които постепенно усядат и векове наред съжителстват както с българското, така и с турското население. Йерлиите се делят на две големи групи: хорахане-рома (турски роми, мюсюлмани) и дасикане-рома (български роми, християни).
Хорахане-рома са най-многобройната ромска група в България. Те изповядват ислям, премесен с многобройни християнски елементи, като празничната им система включва не само байрамите, но и всички големи християнски празници - Гергьовден (Ерделез), Васильовден (Банго Васили), Тодоровден, Ивановден, дори Коледа и Великден. Говорят романес премесен с множество турски думи, а част от тях използват турски език, заедно с романес. Сред много хорахане-рома се наблюдава преферирано турско самосъзнание - те отричат ромския си произход, но както българското, така и турското население продължава да ги възприема като роми.
Хорахане-рома се делят на множество подгрупи. В Шуменския регион е многобройна групата на кошничарите (с. Мараш, с. Златар, гр. Шумен и т.н.). Изключително интересни са и т.нар. дръндари, или музиканти (Салманово, Ивански, Твърдица). Техният диалект се различава от диалекта на останалите йерлии и затова те не се смесват с другите ромски групи. Пазят ясен спомен за произхода си от Котелския край, поддържат връзки с други дръндари (напр. в Омуртаг, Златарица), единствено те празнуват по оригинален начин Петльовден (Ихтимя или Башнувден) и т.н. (виж: Колев, Крумова, Йорданов 2002: 175,177).
Турчеещите се хорахане-рома в Североизточна България често се наричат просто миллет, поради това, че турското население от този край категорично отказва да ги признае за турци. Най-често миллет се наричат ромите, живеещи в районите, където по времето на Османската империя е имало големи турски казарми. Тогава на ромското население в тези райони е бил даден по-особен статут: те са плащали по-малък данък, занимавали са се с дейности, обслужващи казармата и още тогава са били наречени миллет, като им се е забранявало да се смесват с турците, но статуса им е бил по-висок от този на останалите роми.
В някои райони на Североизточна България ромите с преферирано турско самосъзнание се наричат уста-миллет. Те говорят турски език, но поради нежеланието на турското население да ги признае за роми са започнали да се самоопределят като етнос различен и от ромите и от турците. Извеждат своя произход от неизвестно племе ковачи, идващи от Афганистан, които в последствие станали най-известните производители на оръжие в цялата Османска империя (Marushiakova, Popov ect. 2001: 39-40).
Сред други групи миллет – от Разградски регион са разпространени легенди, свързващи произхода им с арабски племена от рода на Корейшите и пророка Мохамед. Съгласно тези легенди прадедите им се заселили в България още по времето на цар Калоян и това е отразено в надгробни камъни, където години, като 1205 г. С увереност можем да кажем, че тези легенди са една спекулация – на посочените надгробни камъни наистина е записана 1205 г., но не от християнското, а от ислямското летоброене, което започва през 622 г. Следователно посочените дати са от времето на Османската империя – 1827 г. (Marushiakova, Popov ect. 2001: 40).
Дасикане-рома също се разделят на множество подгрупи. Това са например бургуджиите, джамбазите, тужарите и т.н. Сред тях са налице слаби тенденции към българеене, но някои групи съхраняват с гордост ромското си самосъзнание и традиции (Напр. част от бургуджиите в Шуменско се наричат "парпул-рома" - "истински роми").
Втората голяма циганска общност в България са т.нар. калдараши (известни също така като бакърджии). Те идват с "голямата келдерарска инвазия", като първо преминават през Австро-Унгария и Сърбия, поради което често им казват "унгарски роми", "австрийски роми", "сръбски роми" или "нямцури" (т.е. "немски роми"). Разделят се на две големи групи - калайджии и ловари (от унгарското "ло" - "кон", поради което са известни като "конекрадци") и на множество подгрупи.
Калдарашите са едни от най-запазените ромски общности в България. При тях все още съществуват запазени потестарни форми, като циганския съд - мешере, те говорят основно романес, пазят ревностно своите обичаи и традиции. Пищният начин, по който отбелязват Великден (Патраги) и Гергьовден, както и калдарашките сватби често са сочени като едни от най-интересните цигански обичаи в Европа. Източно-православното християнство играе много важна роля в живота на калдарашите и те са ревностни християни.
В Североизточна България техният брой не е голям. Живеят по няколко семейства в село, наред с другото население, като не се смесват с останалите роми. По-големи калдарашки общности има в гр. Смядово, с. Кардам и с. Ковачевец, Поповско и др.
Третата голяма ромска общност в България са т.нар. рудари. Те също идват с "голямата келдерарска инвазия", но за разлика от калдарашите имат преферирано румънско (по-рядко – българско) самосъзнание и говорят старинен вариант на румънски език. По религия са православни християни, макар това да не е така силно изразено, както при общността на калдарашите. Рударите се разделят на копанари и мечкари, като всяка от тези групи има множество подразделения.
Подобно на ромите с преферирано турско самосъзнание (миллет), рударите също отказват да се причислят или да бъдат причислявани към ромите. Според техните легенди те са потомци на старите власи, които имали държава на Балканите, но след разпада на тази държава се прехвърлили отвъд Дунав и основали Румъния. Сред част от рударите често се среща и друга легенда, свързваща ги с българския етнос – че те са потомци на аспаруховите прабългари (в някои варианти – че са племе, дошло с прабългарите и изработващо техните оръжия). (Marushiakova, Popov ect. 2001: 41-42). В Североизточна България рудари се срещат в много региони - основно Варненско, Провадийско, в някои Шуменски села (напр. Мътница, Драгоево и др.), в някои Разградски села (напр. Гецово) и т.н. Фолклорът на рударите е сравнително по-беден (доколкото изобщо такава категория е приложима към фолклора) в сравнение с този на йерлиите и калдарашите. В него има множество румънски заемки и напълно (или почти напълно) отсъстват турски такива.

По пътя към сцените за автентичен фолклор в Копривщица


Копривщица 2010 г.
Наближава поредното голямо българско сборище – Националният събор в Копривщица. За 11-и път през последните 50 години самодейци от различни възрасти, представители на всеки от етнографските райони в страната, както и от чужбина, ще намерят пътя до м. „Войводенец“, за да се покажат в цвят, ритъм и слово на многобройните сцени. Избеляват фотографиите на съставите от читалищата и клубовете в област Силистра, вече регистрирали присъствие на доскоро най-големия събор у нас, но все още впечатляващ с мащабите, пищността и вечната цел – съхранението на фолклорното ни богатство.
Все още за по-възрастните ни самодейци е гордост да покажат значка – златна, сребърна или бронзова, грееща на ревера почти като медал за заслуги пред нацията, придобита на събора в подбалканския град, едновременно и доказателство за участие в него. Последният път през 2010 г. съборът ще се запомни с големия дъжд, оставил следи в настроението на всички, които са го преживели в палатковия лагер. Тогава поне 6-часовият концерт на групите от област Силистра премина стегнато и при хубаво време, а и при голям интерес – по традиция, от хората, притежаващи тогава фото и видеокамери. А, и както винаги, програмата на добруджанци е на една от централните сцени – тази година под №4, покрай която се минава свободно и в двете посоки, за да бъде наблюдавана с успех от всички страни.
И мечкадари шетат край сцените
в Копривщица, с надеждата да не ги види
сексимволът от миналото Бриджит Бардо
Стремежът на „сценаристите и режисьорите“ на силистренската сцена винаги е бил показът да бъде в кратки и запомнящи си варианти, особено когато става дума за обичаите, които в разтеглено „състояние“ обикновено губят очарованието си. А и за широкия зрител е важно да има атракция, да става ясно какво се случва, да се чува автентичният разговор между участниците в ритуалите. Какво ще представим силистренци тази година на събора в малкия възрожденски град: „Пеперуда“ (Народно читалище „Васил Левски-1948“  с. Прохлада), „Бабинден“ (група за изворен фолклор „Росна китка” при КИП  „Втора младост”  гр. Дулово), „Лазаровден“ (Народно читалище „Христо Ботев-1941“  с. Грънчарово) и „Плетене на рогозки“ (Народно читалище „Отец Паисий-1940“  с. Межден).
Колкото когато иде реч до песни и танци – то стремежът е да бъдат реализирани по разбираем, убедителен и артистичен начин. Разбира се, в комбинация с демонстрация на богатия костюм, с който добруджанецът се гордее. Танцовите състави този път за съжаление са само от 2 общини – Силистра: НЧ „Дръстър-2012” гр. Силистра (клуб за народни хора), НЧ „Родолюбие-2006” с.  Айдемир (две групи – детска и младежка); и Тутракан:  НЧ „Светлина-1904 г.“ с. Варненци, но в океана от многобройни възможности за изяви в различни събори в страната, за мнозина вече нито е приоритет, нито е финансово възможно да си планират участие и в Копривщица.

Добруджанската песен не е сред най-популярните в страната и не звучи често в ефира на телевизиите и радиостанциите. Независмо от това най-голям е броят на певческите групи, които ще представят Крайдунавска Добруджа: фолклорен ансамбъл при НЧ „Йордан Йовков-1894 г.“  гр. Алфатар, Народно читалище „Христо Ботев-1941“ с. Грънчарово (женска вокална група), група за изворен фолклор „Росна китка” при КИП  „Втора младост”  гр. Дулово, певческа група при НЧ Паисий Хилендарски-2006” с. Айдемир, певческа група „Кичина” при КИП № 1 „Трета младост” с. Професор Иширково, певческа група „Дунавски славеи” при КИП № 5 „Димитър Дончев – Доктора” гр. Силистра.

Журито допусна и индивидуални изпълнители на песни: Митка Донкова, Иванка Титева, Елена Савова, Димитър Пехливански и Боряна Софрониева (Алфатар), Светлана Великова (Межден), Руска Колева и Димитрина Неделчева (Айдемир, НЧ „П. Хилендарски“), Елена Койчева и Петра Атанасова (Проф. Иширково, КИП „Трета младост“).

Трябва да отбележим, че в област Силистра има три изявени конкурса за изпълнители на името на известни добруджански певци: „С песните на Димитрина Кунева“ в родното й село Алеково, „С песните на Васила Вълчева“ в село Калипетрово, и „С песните на Георги Жеков" в село Айдемир. Само първият от тях се провежда всяка година – вече десет пъти, а другите са в различна периодика, като айдемирският засега има едно единствено издание.

…Както казва етнографът д-р Йордан Касабов, който бе председател на журито на регионалния преглед в Силистра: „Народната носия показва многоликата физиономия на българския род. В носиите на българите се срещат знаци, каквито има във Волжка България и по каните от златното съкровище, намерено в Банат при Над Сент Миклош. Това е българската мандала (б.а.-термин за концентрична диаграма с духовно или ритуално значение в източните религии), за съжаление не особено позната на нашата аудитория, но предстои да бъде показана в едно издание, което се подготвя с богат автентичен материал. Това е нашият белег, показващ древен български елемент, какъвто има върху тъканите възглавници и престилките. Белезите са повод за извода: българското „море“ е било по-голямо от славянското.“





Баскетболист от Силистра отива в Прищина, друг играе на европървенството



      Интересна развръзка в развитието на спортната кариера на баскетболиста от Силистра Станимир Маринов, който е и член на националния отбор на България. Според сайта БЛИЦ, той най-вероятно ще продължи кариерата си в чужбина, защото шампионът в Балканската лига през миналия сезон „Сигал“ от столицата на Косово, Прищина, е на крачка от привличането на 192-сантиметровия гард. Говори се, че Маринов е отхвърлил оферта, отправена от шампиона в НБЛ „Лукойл Академик“ - София. Станимир стартира миналия сезон с „Левски“, но със закъснение заради забавена картотека.
        В края на 2014 г. напусна столичния клуб заради финансовите му проблеми и избра „Черно море, с който вдигна Купата на България и бе избран за MVP на турнира в Плевен. Гардът, възпитаник на Лъчезар и Светлана Тодорови от БК „Доростол“ сложи край на първенството с бронзов медал при мъжете, записвайки средно по 11.2 точки, 3.3 борби и 4.4 асистенции в общо 37 мача. В кариерата си досега Станимир Маринов е бил част и от „Балкан“ - Ботевград, с който през 2013-2014 г. завършва трети в Балканската лига.
         Друг силистренец, който тази година завърши ПМГ „Св. Климент Охридски“ – Преслав Неделчев, бъдещ студент в София, в момента играе на европейското първенство по баскетбол като част от националния отбор на България за юноши до 18 г. Той е възпитаник на БК „Доростол“ и през последните години винаги е сред най-добрите състезатели в страната.
           В далечното минало Силистра също е имала национални състезатели в различни национални гарнитури - Пенка Бояджиева и Росица Вълкова (участничка на Балканиада), Валери Марков (участник на Универсиада), Анелия Маркова и др.

Успешно приключи проектът „Успяваме заедно в различието си” на спортното училище в Силистра


       В края на месец юли 2015 г. приключи изпълнението на проект „Успяваме заедно в различието си“,финансиран от Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Водеща организация в него е Общинското спортно училище „Дръстър“, а партньор  СНЦ „Паралел – Силистра“ . Той е продължение на училищната политика за въвеждане на интеркултурно образование в мултикултурната класна стая.
Дейностите по проекта се реализираха с основни участници 180 ученици от средната общообразователна степен, техните учители и родители и местната общност в рамките на учебната 2014/2015 година. Повишен бе капацитетът на 25 учители чрез изнесен тридневен обучителен семинар и тренинг  с лектор Диана Бебенова. В резултат на обучението участниците подобриха своята интеркултурна компетентност и бяха насърчени в реализацията на набора от дейности през учебната година. След тренинга трима от преподавателите осъществиха извънкласни форми в клубовете „Мултикултурен калейдоскоп“, „Шарен обектив“ и „Интеркултурен журналист“ с 40 ученици от V до X клас от ОСУ „Дръстър“ от различни етнически групи.  Партньорът, СНЦ „Паралел – Силистра“ подпомогна работата на учителите в извънучилищните форми.
На 13.05.2015 г. в ОСУ „Дръстър“ се проведе мини спартакиада с 60 състезатели от 6 отбора от училища от област Силистра в различни спортни игри. На спортната площадка в ОСУ „Дръстър“ място заеха позитивните емоции от спортната надпревара, усещането за толерантност, уважение и приятелство. Призьорите получиха флагчета, на всеки отбор бе подарена топка, а за всеки участник в мини спартакиадата имаше подарък – тениска и шапка с логото на проекта.
Като заключителен етап от дейностите по проекта беше образователният лагер, проведен от 20 до 24 юли 2015 г. в село Вонеща вода за представяне и въвеждане на нов социален модел на поведение, благоприятстващ интеграцията, чрез превръщането на етнокултурното многообразие в източник на взаимно опознаване, уважение и сътрудничество. По време на лагера бяха осъществени два типа дейности – посещение на културно-исторически обекти в общините Дряново и Трявна и провеждане на плануваните три „Дни на толерантността“. 
Най-изявените в клубните форми 25 ученици направиха заключително представяне дейностите на клубовете си чрез драматизации на приказки и фолклорни празници и обичаи, рисуване и апликиране на елементи от облеклото на отделните етноси, изработване на накити и аксесоари с елементи, характерни за тях. Искрено се забавляваха с караоке изпълненията на популярни български, турски и ромски фолклорни песни, мериха сили в състезание със стари детски игри на различните етноси.
Проведеният лагер даде възможност за личностна, творческа и спортна изява на всеки участник. Допринесе за изграждане на микроклимат на разбирателство, сътрудничество, взаимно опознаване и толерантност, създаде приятелства и остави приятни спомени за успяване заедно в различието си.

Проведените дейности по проекта ще доведат да прилагане на придобития от младите хора опит както в училище, така и извън него. Научи ги да организират, осмислят и пълноценно да оползотворяват свободното си време, придобиха реални възможности за социализация. Проектните дейности подпомогнаха процеса на образование, дадоха възможности на децата за изява на въображението им, спортните им качества и допринесоха за личностното им израстване и не на последно място – създадоха дух на толерантност и приятелство. 

вторник, 28 юли 2015 г.

Най-голямата общоевропейска "магистрала" завършва в Силистра


Във Ветрен - отново подготвят атрактивно посрещане
„ТИД е най-голямата магистрала на Обединена Европа“, каза преди години Георги Каневчев като ръководител на най-голямата в света водна регата в света от Инголщадт до Силистра. ТИД или „Tour International Danubien“ е ежегоден гребен поход по река Дунав, който преминава през почти всички крайбрежни страни по течението на реката – Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Югославия и България. В продължение на близо два месеца участниците в него преминават около 2 020 км. Маршрутът е разделен на етапи, като във всяка Дунавска страна има по един етап. Някои участници преминават цялото разстояние, други само отделни етапи, според желанието и възможностите им.
Началото на международната туристическа регата ТИД е поставено през 1955 година в Чехословакия, когато група ентусиасти решават да направят пътуване по Дунава – тогава с тежки дървени лодки. Групата стига по реката чак до Будапеща. Унгарците са впечатлени от инициативата и се присъединяват в това пътуване. Към тях по-късно се включват техни съмишленици от Австрия и Германия и така се учредява официално най-голямата международна гребна регата по Дунава.
За България началото е през 1964 г., когато на техническата конференция на ТИД има български представител – Георги Любенов- Галата. Сред първите български ентусиасти са още Ясен Ясенов, Андрей Мирчев. През следващата 1965 година ТИД влиза на Българска територия до Видин, като спирките са само две: Ново Село и Видин, а българските участници само четирима. Те се включват от Белград до Видин, като през половината разстояние догонват похода, поради закъснение при издаването на паспортите им.
През 1966 г. вече се говори за пълен български етап, като ТИД стига до Русе, а през 1969 г. маршрутът е продължен до Силистра, където е и последната му официална спирка до днес.
Тази година регатата, обявявана като най-дългата в света, започна на 20 юни в Германия – Инголщадт, и ще завърши на 22 август в Силистра, като предния ден е във Ветрен. На 23 август е продължението до делтата на река Дунав в Черно море. ТИД 60 е включен и в Държавния спортен календар за 2015 г. на Българска федерация по туризъм. Регата започва прехода в българския участък на реката на 8 август от Ново село,като целият преход в български води е общо 509 километра (Ново село - Видин - Лом - Козлодуй - Остров - Байкал - Никопол - Свищов  - Русе - Ряхово - Тутракан - Ветрен - Силистра).
Какво знаем или не знаем за ТИД? Това е гребен кану и каяк поход (наричан също регата) по река Дунав, представляващ 2,5-месечно пътешествие с багаж. Сегашният маршрут започва винаги (от 1969 г. насам) в края на юни от Инголщат в Германия и след 2 516 км приключва в средата на септември в канала Св. Георги (Румъния), на Черно море.. Броят на участниците варира от година на година, както и в отделните етапи, но винаги е трицифрено число. Официалният език на ТИД е немски (писма, кореспонденция, протоколи и др.) Определени са различни за различните страни парични вноски като символичен принос за подкрепа на организациите, които зависят от собствената инициатива на всяка страна-членка и от доброволните сътрудници.
Участниците могат, след предварително уведомяване, да започват състезанието от и да го завършват на всеки от планираните къмпинги. Всеки може свободно да планира графика и в ежедневните етапи. Необходимо е да бъдат направени ежедневни маршрути (преходи) между 20 и 60 км, независимо от климатичните условия (горещина, дъжд, буря). В случай на здравословни проблеми се препоръчва отказ от участие. Добре съставено, цялостно и висококачествено оборудване е основно изискване за участие в регатата.
 Организатори на най-голямата международна регата по Дунава, за българския участък на похода, са Българската федерация по туризъм и Българския туристически съюз. Градовете домакини на регатата по българския дунавски бряг също подпомагат ТИД, осигурявайки за участниците необходимата инфраструктура, безплатна храна, охрана и медицинска помощ, а понякога и културна програма. Изборът на спирките по брега не е случаен – местата са емблематични, с определено културно-историческо значение


Проект за водна мелница реализиран в Тутракан

Проектът в реализиран вид - 2015 г.
Преди 5 години http://www.pan.bg/ написа: „Готов е идейният проект за възстановяване на плаваща мелница край Тутракан, осъществяван в рамките на Програма „Обществен форум“ на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (ШАРС), е дело на арх. Павел Дочев от Националния институт за паметниците на културата. Изработен е макет на плаваща мелница от художника Веселин Николов.
Проектът при представянето пред ШАРС в Силистра - 2010 г.
Моделът е в детайли, като е допълнен с тентата над предната палуба и е увеличен размерът на долапите (задвижващите водни колела). Според проекта мелницата трябва бъде действаща и там ще се предлагат на гостите специфични тестени изделия и други кулинарни специалитети от района.
Плаващи мелници край Тутракан е имало до 1940 година. Само една е просъществувала до 1942 година, но е пробита от ледоход и потъва. По исторически свидетелства такива мелници са използвани от римляните още през 537 година в река Тибър. Плаващата мелница, която се закотвя срещу течението на Дунав, има корабна платформа (думбаз). Отпред е остра, а отзад - скосена. Има дължина 30 метра, ширина 7 метра и височина 2,5 метра. През трюма минава хоризонтална дървена ос. 
Отвън са прикрепени големи дървени колела, които се въртят, задвижени от течението на водата. В средата на оста има вертикално зъбчато колело. То задвижва друго хоризонтално с вертикална ос, като отгоре на платформата задвижва хромела /воденичния камък/.
На платформата има „къща“ за воденичаря и „пещ“ за хляб и приготвяне на храна. Обикновено мелниците са били с по един камък (хромел) и са мелели пшеничено брашно, малай (царевично брашно ) и ярма за добитъка."
…Сега проектът е осъществен, е, не вероятно където им се е искало на инициаторите – във водите на река Дунав, примерно край Пожарево, но току във все повече облагородения парк в Тутракан.

След победа срещу Албания, баскетюношите се гласят на Люксембург

       БГ Баскет.
      Люксембург е следващият отбор, който ще срещне националният ни тим за юноши до 18 години на Европейското първенство, дивизия В в Австрия. След края на първата фаза тимът ни има победа и 4 загуби и това го прати в разпределението на местата 17-24 в крайното класиране. Отборът ни попадна в група I заедно с ЛюксембургБеларус и Албания. Тимът ни започва с 1/0 в класирането, заради успеха срещу Албания в първата фаза, от която резултатите се зачитат. Първите два отбора от тази група ще играят за 17-20 място, а вторите два – за 21-24. В другата група за последните места в класирането – са отборите на Шотландия, Македония, Словакия и Ирландия. Мачът на България срещу Люксембург е утре, 29 юли от 14.30 часа българско време. Сред националите е и Преслав Неделчев от ЛК "Доростол" - №7.

Летен шахмат във върла жега в Дулово


      "Шахът е игра, която развива концентрацията и паметта,провокира вземането на решения. Така е и в живота". По инициатива на председателя и секретаря на МКБППМН в община Дулово на 22.06.2015 год. стартира "Летен кръжок по шах" за деца. Кръжокът се провежда в консултативния кабинет - помощен орган на МКБППМН, два пъти в седмицата с преподавател г-н Фикрет Музафер. Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни при община Дулово закупи градински шах за децата участващи в "Летния кръжок по шах". Мероприятието, състояло се на 27.07.2015 год., откри Председателя на МКБППМН и заместник кмет "Хуманитарни дейности" при община Дулово г-жа Йорданка Стойчева.  Текст: Гражданското Общество. Снимков материал: Мариана Илиева.
     ...И в Силистра от няколко години имаме комплект гигантски шахматни фигури, но май отдавна не сме ги виждали на площада.

10-те любими лафа на всяка зодия! Водолей- няма по-добър от мен, Козирог – и сам воинът е воин, Рак…


Версия за печатSend by email
Всеки от нас има любим начин на изразяване и обича да използва определени епитети и думи. Някои специалисти обвързват това със зодията.
Вижте кои са 10-те любими израза на всеки от представителите на зодиака:
Овен
1. По-добре не спорете с мен.
2. Първо ще го направя, а после ще помисля.
3. Там където останалите спират, аз натискам газта.
4. Ще бъда вечно млад.
5. Направи го като мен – и без това няма да го направиш по-добре.
6. Най-трудното е да изслушаш събеседника докрай.
7. Упорството не е порок.
8. Лесно е да се контролира ситуацията, сложно – собствените емоции.
9. Един овен е добре, два овена са много.
10. Не нападам пръв, но не дай Боже да ме засегнат.
Телец
1. Не ми е жал за парите, дето похарчих, жалко че бих толкова път.
2. Не ми трябва чуждо, не пипай моето.
3. И най-лошият мир е по-добър от най-добрата кавга.
4. Не безпокой този, който се е установил.
5. По-добре красив диван, отколкото красив залез.
6. Яденето е сериозно нещо.
7. Галеното теленце от две майки суче.
8. Когато си втори икономисваш сили.
9. Не мога да понасям запалки-еднодневки!
10. Дегустатор – това е истинското ми призвание.
Близнаци
1. Днес не съм такъв като вчера.
2. Който владее ситуацията, владее инфомацията.
3. Един акъл е добре, два – още по-добре, особено ако принадлежат на един и същи човек
4. Фигаро тук, Фигаро там.
5. Идета, както и всички продукти, не бива да залежава.
6. Един телевизор, телефон в къщата – добре, а три още по-добре.
7. Който не е успял, той е закъснял.
8. Движа се по живота като скутер по вода – без да потъвам, ама затова пък бързо.
9. На пазара не отговарям за пазаруването.
10. Обичам количеството, защото за качеството не ми остава време.
Рак
1. Моят дом е моята крепост.
2. Да глезя другите е истинското ми призвание.
3. От всичко на света е най-добре да се запасиш с търпение.
4. Този, който умее да чака, постига всичко.
5. Срещай се с приятели вкъщи, а не в кафето.
6. Нищо не стопля душата така, както вида на пълен хладилник.
7. По-добре спестявай и търпи, но нещо хубаво купи.
8. Тежко се живее там, където няма къде да се скриеш.
9. Нося навсякъде миналото на гърба си.
10. Нима едно палто се износва за 20 години?
Лъв
1. Ще ви поведа към светлата далечна шир.
2. По-добре да помагаш, отколкото да ти помагат.
3. Добри маниери – половин успех.
4. Слънцето свети за Лъвовете.
5. По-добре хубава длъжност и кабинет, отколкото добра заплата.
6. Обичам да печеля много, но и да харча много.
7. По-добре да имаш у вас роял, отколкото пияно – пък дори и да няма кой да свири на него.
8. Въпреки приветливия си вид, в душата си съм диктатор.
9. Ако ще се прави нещо – да е по-голямо.
10. Защо ви е слънце, щом аз съм с вас?
Дева
1. С труд и търпение всичко се постига.
2. Скромността краси не само девойката, но и девата.
3. Всеки живее за себе си, но служи на другите.
4. Навсякъде е нужен ред – и в мислите, и в кухнята.
5. Докажи ми определено логично, че сме създадени един за друг.
6. Кривият таван направо ме побърква.
7. В големите мащаби се губя.
8. Не мога да извадя костилките на цяла кофа череши.
9. Във всяка Дева се крие истинска дама.
10. Мухоморката трябва непременно да бие на очи, а бялата гъба и така си е добре.
Везни
1. Без партньор съм като без ръце.
2. Най-противното нещо е да се спори.
3. Побеждавай съгласявайки се.
4. Принципни са само глупаците
5. Ще въвлека който и да е в каквото и да е.
6. Красотата ще спаси света.
7. Всичко трябва да се прави с настроение.
8. Най-трудното е да направиш избор.
9. Всяко правило си има изключения.
10. И сега не знам дали съм за белите или за червените.
Скорпион
1. Жалко е, когато няма кого да ужилиш.
2. Всяко събитие е като дивана: в него винаги има скрити пружини.
3. За усмивка трябва да има сериозна причина.
4. Можеш да се освободиш от всичко, но не и от собствените си страсти.
5. Пея своите любовни песни на бойното поле.
6. Не всеки може да издържи погледа ми.
7. Моите страсти рядко се показват навън – като акула, която рядко излиза на повърхността.
8. Светът ще пропадне без рицари.
9. Беше страхотно, искаш ли да пробваме с нещо по-нестандартно?
10. Приличам на кактус – моето приказно цвете се отваря само за избрани
Стрелец
1. Трябва да има много добри хора.
2. На когото съм длъжен прощавам всичко.
3. Най-прекрасната отпуска е околосветското пътешествие.
4. Главното в проблема е неговият мащаб.
5. Не е възможно някой да ми се сърди.
7. Угризение на съвестта? Какво е това???
8. Задълженията красят само посредствените хора.
9. Глупаво е да се притесняваш предварително. Дайте да оправим нещата.
10. Който не си изпълнява задълженията просто трябва да ги изпълнява.
Козирог
1. Не съм гонче, нито състезателен кон. Аз съм маратонец.
2. И сам воинът е воин.
3. Не нарушавай законите – ще услужиш на някого, но ще хванат теб.
4. На мен ми трябва малко. Моето имущество е огледалото на моите успехи.
5. Животът прилича на влак, който пристига на всяка гара точно по разписание.
6. Приятно е да мислиш за далечни страни докато си седиш вкъщи.
7. Истинският Козирог се познава като коняка – по това колко е отлежал.
8. Струва си цял живот да драпаш към върха пък дори и само за да плюеш веднъж долу в ниското.
9. Само аз се подмладявам с годините.
10. Бавно, бавно, но като хвана – не пускам.
Водолей
1. Колко скучно е да приличаш на другите!
2. Щом съм те измислил, стани такъв, какъвто искам.
3. Предразсъдъците са измислица на глупаците.
4. Бъдещето просто трябва да бъде прекрасно.
5. Трудно е да бъдеш ангел, но трябва!
6. Доброто намерение е по-важно от добрите дела.
7. За да станеш новатор трябва първо да забравиш за традициите.
8. Секс? В жиеота има и по-важни неща.
9. Първо приятели, после семейство… ако разбира се остане време.
10. Няма по добър и по-бодър от мен.
Риби
1. Да почувстваш е по-важно, отколкото да помогнеш.
2. Не мога да се откажа от алкохола, както и рибата от водата.
3. Редът е измислен от скучните хора.
4. Не отлагай за утре това, което може да се отложи за вдругиден. .
5. Малко ли е, че съм обещал…
6. Да бързаш докато работиш е все едно да гълташ без да дъвчеш.
7. Готов съм да разбера всички, само не и себе си.
8. При буря върбата се огъва, а дъбът пада.
9. Всички знаят, че съм зает, но малко знаят с какво точно.
10. Не ме притискайте! Ще ви се измъкна като риба!
Източник: dama.bg