130 години „Отечество любезно, как хубаво си ти!” на партриарха на българската литература Иван Вазов

 

Паметникът на есето

Макетът на крепостта

Камилите

  Хисар, 1882 г.                  Иван Вазов се покачва на руините от древната крепост Диоклециан и прави оглед на красотите на балкана наоколо. За да напълни душата си с магически картини и да ги пресъздаде в безсмъртната си творба. За нея свидетелства паметник току под „Камилите”, както опреличават днес съвременните хисарчани остатъците от древната крепостна стена, дълга над 2 000 м. Друг талантлив местен жител направи макет на крепостта и я разположи във фоайето на читалището, носещо името на Иван Вазов. На тази годишнина и на предстоящия празник на Хисаря посвети първата си изложба „BG пейзажи” фотографът Петер Николай Мотичка. „В изложбата акцентът е на фотокадри от Хисаря, защото са сред най-харесваните във фейсбук”, заяви авторът й. В програмата на празниците на Хисаря, започващи на 8 юни, са вписани фолклорният фестивал „Жива вода” и театралния фестивал за любителски състави от 12 до 17 юни. Читалището, наречено на името на партриарха на българската литература, подготвя и инициативата „Най-голяма рисунка върху платно”, рисувана на пл. „Еани”от деца и курортисти. На приходите от кулинарна изложба на 9 юни се разчита за възстановяване на стенописите на 8 от здравеносните древногръцки божества, изобразени върху от Колонадата в центъра на Хисаря.

Фотографът Петер Мотичка

Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти: тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти... Отечество любезно, как хубаво си ти! Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове: хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове, на Изтокът светлика, на Югът аромата; горите ти са пълни с хармония и хлад, 
долините с трендафил, гърдите с благодат. Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Отечество, не си ли достойно за любов? Кой странник без въздишка можб да те остави? Кой има сила твоите картини да забрави? Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров в случбй, че бог би искал Едемът да премести и своя рай прекрасен при Емус да намести? Отечество, не си ли достойно за любов? Ти рай си, да; но кой те прилично оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами! Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава? Какви ли тайни дремят, богатства, красоти по твоите долини, поля и висоти? Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?  Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци, и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича. Рогачът в планините по-много те обича, по-харно те познават крилатите певци, но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба, доволно е, че даваш покривката и хляба, и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!