Историкът Иван Занов пред www.azuchitelqt.com: Българският учител има нужда от нормативна база с ясни правила, а не от пожелателни думи

Сн. Архив Версинаж

Иван Занов е главен учител по история в Спортно училище "Дръстър" Силистра. 

Председател е на Клуба на учителите по история и на един от 4-те в област Силистра - сред общо над 200 в страната, създадени в рамките на Общобългарския комитет "Васил Левски".

Препечатваме интервю с него от www.azuchitelqt.com. Преди малко повече от 5 години той авторът на книги за арменците и за краеведите стана гид за един ден в т.нар. "Местен фестивал за учене през целия живот", проведен в Силистра на 20 октомври 2012 г. в един проект, финансиран от ЕК. През 2015 г. в XVIII-ия Национален конкурс, организиран от Синдиката на българските учители, получи приза 
„Учител на годината”. 

Защо избра да си учител? Учител съм, защото не бих могъл да си представя и не искам да съм друг! Още в IV клас пожелах професията „учител“ и я постигнах, следвайки предначертанието си. Определям се като човек с реализирана мечта! Нашата професия е състояние на духа и в този смисъл се чувствам „аристократ на духа“. Удоволствието от моя труд е решението на мои ученици, вече родители, да запишат детето си в училището, в което работя, с единствения мотив – да му преподавам аз.

Разкажи ни как преминава един твой час, как се справяш с предизвикателствата? Педагогическите  технологии: Тях използвам много преди те да бъдат дефинирани като интерактивни и това са: групова технология при интерпретацията на изворовата база; организиране на дебат; проблемно обучение; асоциативна игра; кубиране. Евристиката е основата, на която залагам в преподавателската си работа. 

Нестандартните методи, които допринасят за оформяне на личния ми стил на преподаване: Това са мозъчна атака, методът „Пила“ (бел. ред.: групи от по 6 ученици за работа върху учебния материал, разбит на отделни логически и смислови блокове...и т.н.. ), SWOT-анализ (бел. ред.: широко популярна техника от стратегическото управление, разработена от Алберт Хъмфри: анализът разглежда 4 фактора, които идентифицират проекта, продукта или организацията, на които са приложени - плюсове, минуси, възможности, стратегии), методът „635“ (бел. ред.: открива и развива идеи и/или предложения за решаването на даден проблем), дискусия и решаване на казуси. Подготвям се за всеки урок! Въпреки натрупания опит, продължавам да се подготвям за всеки урок, но когато вляза в час, учениците често ми задават друга посока на работа, в зависимост от проявения интерес.

Писането на количествената оценка не е еднократен акт или под въздействие на конюнктурна емоция. Всеки един ученик е наблюдаван и когато има дори минимален актив, получава мотивираща словесна оценка – така се реализираразвиващата функция на оценката, която в подходящия момент придобива количествен израз. Уча учениците да не следват клишета, а да мислят. Поощрявам различното светоусещане, мисъл и поглед върху историческата литература. Убеден съм, че всеки ученик е отделна Вселена, че е различен, уникален и че понякога е нужно съвсем мъничко, за да бъдеш допуснат в тази Вселена.

Сподели с нас един хубав момент от училище (твой час, събитие, просто интересен момент): Съвместно с Държавен архив – Силистра провеждам в различни години открит урок за Народните будители. Учениците презентират своите знания, а служителите от институцията представят интересни документи. Четири пъти през учебната година организирам събиране на учениците от цялото училище и говоря за значимостта на събитията – в дните преди 1 ноември, 18 февруари, 3 март и 2 юни.

От какво има нужда според теб българският учител? От сериозна нормативна база, която да има ясни правила, а не пожелателни думи. Стриктно спазване на трудовата дисциплина. Сериозна квалификация. Не може един учител с Трета ПКС (което е средно ниво) да заема длъжността главен учител. Сериозно заплащане на ПКС, с голяма разлика между Трета, Втора и Първа ПКС.

Какво би променил в образователната система, ако имаш възможност? Липса на съвременно дефинирано качество на образованието, около което да има обединение на обществото, икономиката и професионалните образователни среди. Липса на признати и надеждни механизми за оценка на професионалната работа, но в замяна на това осигуряване на хранителна среда за удобно съществуване на посредствеността и уравнивиловката.

Няма механизми за конкуренция между личности за постигане на по-добри позиции. Единствената допусната конкуренция е между училищата за привличане на ученици, която обаче започва да добива уродливи форми и да внушава на учениците, че държат в ръцете си съдбата на учителите си.

Няма воля за действителна централизация и унификация по ключови неща – липсват единни национални изисквания за назначение, кариерно развитие и оценка на качеството на всички нива – на директора, на учителя, на ученика. В същото време няма воля и за действителна децентрализация.

Широка ножица между качеството на образование. Имаме две паралелни образователни системи – много високи успехи и крещяща неграмотност. Знае ли нашето общество какво иска от образованието или при всеки медийно отразен конкретен случай се люшка между противоречиви твърдения: носталгията по миналото, по дисциплината и стереотипността или утопично преутвърждаване на технологиите; самохвалство и валидиране на собствения непроменен опит или гледане към другите държави; има или няма нужда да си умен и образован, за да успееш в нашето общество.

Как би мотивирал/а някого да стане учител? В съвместния живот в училище с учениците имам възможност да разкривам предимствата на учителската професия. Радва ме обстоятелството, че имам вече последователи – трима бивши ученици са вече мои колеги. Петима ученици завършиха висшето си педагогическо образование, а трима следващата година ще приключат своите магистратури в университета в Констанца (Румъния). Съвместната ми работа с Педагогическия факултет на РУ „Ангел Кънчев” също даде своите плодове. Голяма част от студентите, които са били при мен на учебна практика, са действащи учители. Двама от тях преподават История на България в чужбина – Лимасол (Кипър) и Атина (Гърция). Ученик от моя випуск като класен ръководител (2013) ще бъде тази година на практика при мен – той завършва моя университет.

Нещо, което искаш да споделиш или да изразиш мнение? Като класически учител по история не мога да имам слово, което да не включва Левски. Социологическият анализ на членовете на неговите комитети сочи, че той е успял да привлече видимо противоположни социални интереси. Днес, ние, учителите, преподаваме на деца с различен социален статус. Въпреки това имаме обща цел: да помогнем на всеки да открие своя житейски ориентир и да намери своето място в обществото. За нас е важно да си отговорим как да възпитаваме младите хора – да се вписват в конюнктурата или да се противопоставят, да критикуват, да се борят, да изискват. Икономиката и обществото трябва да са  устроени така, че да дават път на умните, критичните и културни хора, а любовта към отечеството е най-доброто нещо, на което можем да научим своите деца.