На мамалига - качамак, малайник, в село Нова Черна

По материали от профила във Фейсбук 
на Тамара Спасова и от сайта на в. 24 часа
Юбилейният пети фестивал на мамалигата бе проведен в тутраканското село Нова Черна – една инициатива на Народно читалище „Васил Йорданов“, подкрепена от кметството и от общината. Проявата е част от Областен културен календар и в нея се включиха самодейци от Силистренска и Русенска области. Въпреки дъжда, празникът не се провали, а просто се пренесе под родната стряха на духовната обител – читалището. Приветствия към участниците и всички присъстващи поднесоха кметът на община Тутракан Димитър Стефанов, кметът на селото Нехат Ебазер, както и гостът – Иринел Роман, кмет на община Кирнодж от Румъния – побратим на тутраканци.   Председателят на читалищното настоятелство в селото Тодорка Владимирова откри фестивала и предостави сцената за народни хора на новочерненските танцьори, последваха ги момичетата от Клуб „Добруджа“. „Една българска роза“ в изпълнение на Елица Камбурова трогна всеки в залата. А извън залата не спираше гощавката с мамалигата и други лакомства от царевично брашно. Румънците сготвиха не само традиционната си мамалига, но и рибена чорба. Пред техния щанд опашката беше най-голяма. Така с песни и танци и царевични вкусотии Нова Черна стопли душите на хората, напук на дъжда и студеното време. В селото пазят мамалигата като част от бита на поколенията. Празникът на мамалигата е единствен в България и цели да пази традициите, преплетени в песен, танц, слово и храна. „Това е и една култура, която трябва да се запази”, смята кметът на Нова Черна Нехат Юсмен. Жителите и гостите на Фестивала на мамалигата нямаха търпение да похапнат от експонатите в кулинарната изложба. Мнозина от тях си припомниха вкуса на детството си. Едно време мамалигата, по-известна у нас като качамак, е била задължителна част от менюто на българина. Наричали са го „бедняшко ястие“.  По-евтино е било да се забърка мамалига, отколкото да се замеси хляб от бяло брашно. А сега царевичният хляб е по-скъп. В днешно време качамакът се приема като деликатес. Среща се и в менюто на ресторанти и механи, където залагат на традиционната кухня. Най-простото приготовление е във вряла вода да се сипва царевичното брашно и да се бърка. „Прави се и запръжка с олио с червен пипер, добавя се и сиренце“, разказа кметицата на тутраканското село Шуменци Калина Михайлова. Тя се е заела да разнообрази приложението на царевичака в кухнята. Прави от него мъфини, тутманик, курабии и добруджански малайник. Майсторът в тяхната къща обаче е съпругът й отец Михаил. (Бел.ред.-наскоро в чест на своята 60-а годишнина той покани на „мамалига парти“ членовете на местния клуб на инвалида и пенсионера). Всяка година за фестивала в Нова Черна отчето приготвя по нещо непознато досега. Казва, че в интернет е пълно с рецепти и твърди, че е по-здравословно с царевично брашно, отколкото с пшенично. В семейството на Диляна Димитрова от село Сребърна всяка седмица се прави качамак. Тя самата пък редовно приготвя за децата си за закуска именно малайник, забърквайки в купа царевично с пшенично брашно, яйца и кисело мляко, олио и сода за хляб, после поръсва с по-едри парченца сирене. Рецептата й е предадена от нейната майка, а тя е научила от баба си Станка, живяла в първите десетилетия на миналия век. „Щом едно време са ползвали царевично брашно, значи можем да се доверим на вкуса на предците ни“, смята сребърката, която е редовен участник и в другия фестивален хит в региона – „Гозбите на Добруджа“, който тази година е на 21 октомври в село Сребърна. Гостите от румънската община Кирнодж също се представиха по оригинален начин, както винаги: Релу Котобан е пощенски служител, но и изявен кулинар. И в Румъния също иначе традиционното за кухнята на северните ни съседи ястие – мамалигата, е деликатес. Приготвя се по заведенията за хранене в комбинация със сметана, риба, пилешко или свинско месо. Но трябва и голямо желание и сърце, за да стане вкусна.