Град Балчик. Трети Международен Форум „Българско наследство” (25-27 август 2017)
Поглед отстрани.
Нямам български произход, обаче се интересувам много от българската култура и фолклора. Първите български думи чух още в далечните 70-те години от студентите от Волжска България. Дума „кака”, например, звучеше много забавно за мен. След това срещах етнически българи доста често не само в Русия, но и в Украйна. Обаче не можех да си представя, че ще се докосна толкова близко до културата и историята на българите.
Най-голямата общност на хората, освен семейните и приятелските връзки и обединяването по интереси, са тези по национална принадлежност. Българите, поради различни причини, са разпръснати по цял свят. За щастие, те съхраняват своята национална идентичност, която ги здраво обединява. Затова мероприятия, свързани със запазването на българската история и култура, стават все по-популярни. Форум „Българско наследство” в гр. Балчик, иницииран от Маруся Костова, безспорно е едно от тях.
Третия пореден Форум събра участниците от четири страни – България, Румъния, Молдова и Украйна. Тази година организаторите на форума поканиха всички желаещи да участват в исторически конференции, посветени на 180-годишнина от рождението на Васил Левски и на тема, продължение от първия и втория форум: „Етнологията на българите”. По традиция бяха поканени състави и индивидуални изпълнители за фолклорен конкурс. Историческата конференция за Васил Левски беше първата в програмата на форума. Честно казано, дойдох само да направя няколко снимки за спомен, обаче нещата, за които говориха участниците, бяха толкова интересни, че останах до края на дискусията.
Росица Шалтева, водещата на конференцията, от самото начало подчерта главната рола на историческата наука: „История е наука, която реконструира, каквото е била, а не какво някои искат да бъде”. Много пъти звучеше името на проф. Иван Стоянов, който почина на 28 април 2017 година. Сигурна съм, че беше интересен филмът за Васил Левски – „Незабравимата България”. Обстоятелствата, при които Васил Левски бил арестуван, са в дискусия 140 години. Историците не могат още да решат спора за това.
Доц. Дора Чаушева от Национален музей на Васил Левски в гр. Карлово спомена за Иван Стоянов, който бил свързан с този град, с музея и Васил Левски. Проф. Калчо Калчев представи последната книга на Иван Стоянов и работите на други автори. Той каза една интересна месъл: „Времето е в нас и ние сме във времето”. История е изследване, а не разказ и затова не трябва да идеализираме и създаваме митове. Историците работят само по документи и в техните изследвания не става и дума за емоции, само фактите. Грешките в техните изводи се появяват в художествена литература.
Доц. Дора Чаушева говореше и за медиите, които понякога неправилно представяват фактите от биографията на Васил Левски. Например, „самоубийството” на майката му, текстове на писма и така наричаното предсмъртно писмо. Има и други неща, които събуждат съмнение. Проф. Николай Червенков от Молдова говореше за връзките на бесарабски българи с българските земи.
Доц. Ивайло Христов от с. Сопот, Ловешко, обяснява защо Васил Левски е поставен на върха на всички други достойни българи. Доц. Елена Рацеева от Молдова доказва, че образът на Васил Левски е жив не само в метрополията, но и на периферия. Харесах нейният списък на основи характеристики на всяка култура – герои, образи, символи, ритуали и ценности, които определят качеството на духовното наследство.
P.S. Докладите ще бъдат публикувани в поредното издание на списание ФОРУМ № 3 през ноември тази година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар