четвъртък, 15 декември 2016 г.

Силистренският художник Йордан Цонев: Малките неща ми дават голяма сила


След всяка буря, изгрява слънце, както е в природата, вярва той, художникът Йордан Цонев от Силистра. Горещ привърженик е на позитивното мислене, а това личи в платната му. В тях просто има слънце и простор.
Йордан Цонев е от Силистра, но живее в София. Написал е в магазина си в Арт България: „Вярвам в позитивната сила на изкуството. Тази сила поражда в мен чувства на свобода; хармония; щастие; дори мога да я сравня с чувство на екстаз, което в определени моменти създава в тялото ми усещане, че съм в един друг, може би нереален, но по- красив, приказен свят, където всичко е съвършено”. Най-важното е, че може да ви заведе там, а това е страшно много в днешния бетонено-истеричен свят.
Завършил е Великотърновския университет преди 3 години, специалност „Живопис“, въпреки че винаги е казвал – дипломата на прави художника. Категоричен е, че е много по важно е какво можеш да нарисуваш на платното. „Насочил със се към класическия стил на рисуване, бягам от абстрактните неща, въпреки че и те си имат своя чар“, казва той.
- Кога за първи път хванахте четката?
- Ами аз сякаш цял живот съм рисувал… Много малък съм тръгнал към това поприще, може би около 8-9 годишен. А съм рисувал и като по-малък, разбира се.
- А помните ли първата си рисунка?
- Майка ми казва, че съм рисувал прадядо си, с молив. Гледал съм от една чернобяла снимка и съм рисувал, но аз не го помня това. Бил съм много малък.
- Како споменахте прадядо си, има ли някой в рода ви, на когото сте се метнал, както се казва, да е рисувал, да е майсторил нещо? Тези неща често са кодирани в семейството.
- Не, не, при мен не е така. Всичко е плод на много труд пред платното. Казват, че човек трябва да има много талант, но не е точно така, защото талантът е наистина не повече от 1 % от художника, останалото е изключително много труд пред платната.
- Какво кара музата да дойде при вас?
- Радвам се на малките неща от живота. Те ми дават голяма сила, за да застана пред платното и да рисувам. Нямам точно определена муза. Всяка сутрин се събуждам с усмивка и гледам позитивно на живота. Трябва да си много добър човек, за да правиш красиви неща на платното, вътрешно да излъчваш някаква красота, да си позитивен към всичко. Не може да си някакъв грубиян и да правиш изкуство. Тези неща са свързани.
- Привърженик сте очевидно на нашумялата напоследък теория за позитивното мислене като начин човек да живее добре и да има успехи…
- Да, определено. Мисля, че това има изключително голямо значение. Разбрах го преди около 3-4 години. Това помага в живота, защото можеш да извлечеш поука и от най-трудните моменти, когато се сблъскаш с такива. След всяка буря, изгрява слънце, както е в природата. Нещата се подреждат , рано или късно…
- Дори в България, дори , ако се занимаваш с изкуство?
- Истина е, че в България е много трудно човек да се занимава с изкуство, но пък можеш да предлагаш продукта си и извън България.
- Може да се оцелее с изкуство у нас?
- Може, много хора живеят от изкуството, но е трудно, голям проблем е да си го позволиш. Художествените материали са изключително скъпи – професионалните, дори полупрофесионалните. Става ти малко обидно, когато някой дойде при теб и ти каже примерно: „Имаш ли някоя картина за 20 лева, че майка ми утре има рожден ден?“ Какво да отговориш на този въпрос. Ами то само опънатото ти платно струва толкова. Ами труда ти, ами това, че си се лишавал цял живот, че си прекарал толкова много часове пред платното. Ами материалите, ами образованието…

Затова съм се насочил повече към пазара извън България. Участвам по национални изложби – в България, в чужбина. Опитвам да направя така, че нещо да се случи, въпреки че точно сега ми се налага да работя и друго. Надявам се, че този период ще отмине в най-скоро време.

Едно интервю на Светъл Странник, публикувано в www.artbulgaria.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар