четвъртък, 28 януари 2016 г.

Назаем от Редута: Je suis робиня

http://reduta.bg/
Веселина Седларска
Изобщо няма да ставам преди 9 ч. Ще си лежа в леглото с дистанционното и ще се осведомявам. Ако потвърдят, че съм била под турско робство, няма да стана и след 9. Била съм робиня, нервите ми са исторически увредени, имам право да лежа и да страдам.
Обаче телевизиите се отклоняват от тази важна тема. Губят си времето с някакво село Галиче. Как може да се занимават с някой си Ценко Чоков, когато човек не е наясно бил ли е роб, не е ли бил. Този Чоков си правел каквото иска, все едно нямало държава. И съд не го хващал. Сега остава и за доклада, в който критикуват съдебната ни власт, да се отплеснат. И човек не знае да стане, или да не стане. Виж, ако пуснат „Стани, стани, юнак балкански“ някак по-ясно е. Но те пускат „Хубава си моя горо“ и тя те приспива, приспива.
Ах, гората в „Силистра-йолу“! Как хубаво  е описал Иван Вазов в „Под игото“ тази зелена морава в манастирския дол, чиято прикритост и прелест я бяха направили любимо място за пиршества, веселби и оргии. Туй Вазов го пише, да знаете, не аз. И пише той още: „…при другите си лошавини игото има и една привилегия: да прави народите весели. Там, дето арената на политическа и духовна деятелност е затворена с ключ, дето апетитът за бързи забогатявания от нищо се не дразни и широките честолюбия не намират простор да се разиграят, обществото изхарчва силите си в дребни местни и лични сплетни, а разтуха и развлечение търси и намира в мъничките, обикновени и лесни блага на живота. 
Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки, изяден на тревата под надвисналото клоне, е царство, а ако има при него цигулари, то е върхът на земното щастие. Поробените народи имат своята философия, която ги примирява с живота.” 
Ей за тези хубавини ви говоря. Робството върви в комплект с улеснението да се излежаваш под надвисналото клоне и да си хапваш гивеча /правопис по Вазов/, без да ти тежат грижи, свързани с управлението на държавата – тя не е твоя, тя е чужда, тъй че чуждите да му мислят. В тази дистанция между човека и държавата, между собствения ни живот и начина, по който го управляват, е заченато българското чувство за сеир. То е нашето отмъщение към ония, които притежават властта. То е и нашата изгода – сеирджийското отношение доказва, че не ние притежаваме властта, а след като нямаме властта, не се налага да правим нищо. 
Тази облага е толкова сладка, че продължава след ония 500 години и след другите 45. Сеирът се оказа направен точно по размера на българската душа, пасва безгрешно на всеки, независимо дали той се намира в тълпата или на върха. Дори тези, от които зависи решаването на проблемите, си съчиняват аргументи в полза на обратното, за да не се лишат от голямата българска мечта да си зрител, зяпач, кибик. Не, няма да се отдавам на такива сериозни размисли, те пречат на удоволствието да си бил роб.
Лелее, ама тия в Галиче наистина на роби приличат, всичкото им зависи от един кмет. На всичкото отгоре кметът е българин, та няма как да се гордеят, че запазват българщината си под неговия ярем. Какво им остава на тия хора, ако им вземете турското робство, какво? Взехте им поминъка, взехте им здравеопазването, взехте им Черноморието – мълчаха, траяха. Но сега искате да им вземете и робството – това вече е прекалено. Вие не разбирате ли, че като им вземете робството, ги лишавате от оправдание, че не са те виновни за своя хал. Една утеха имат тези хора, че са на това положение и те искат да им я отнемат. Че и ще ги обвинят, защото този кмет те са си го избрали, нали?
На другата програма тече чуден репортаж. Калофер и Карлово въстават – искат да е имало робство, не съжителство. Ама как хубаво я измислиха мързеливите като мен хора тази дилема – робство ли е било или съжителство? Направо като за референдум го формулираха. И водещият го напомня през три изречения, да не вземе някой да се сети, че има и други варианти като владичество, господство, иго, които учените одобряват като точни. На учените не може да се разчита, казвам ви, виж на водещи и репортери – може.
Пак ми отклоняват вниманието с някакво село, в което ставали много кражби. Селяните възмутени, още малко ще кажа: „Крадат ни тъй както и турчин не ни е крал.“ Обясняват селяните, че нямало държава, затова крадците били неуловими и ненаказани. Десятък печалба плащате ли, такса смет плащате ли, данък къща плащате ли? – значи има държава и можете да й търсите отговорност. Защо тия работи ги разбирате като става дума за турското робство, а като стане дума за днешното време не ги разбирате. Знам аз, по себе си знам – защото миналото носи гордост, а настоящето иска работа.
Ами не заявиха ясно били ли сме роби или не сме били в днешните сутрешни блокове. И сега не знам имам ли право заради историческо страдание да клинча от настоящето или трябва да ставам и да се захващам с работа. Утре пак ще гледам, дано нашите победят. А дотогава ще напиша във Фейсбук „И ся к’во – „Под игото“ дали ще се прекръсти „Под съжителството“? Защото аз не искам да изглеждам просто някакъв си мързелив човек, който го устройват исторически оправдания. Искам да изглеждам и остроумен патриот! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар