сряда, 6 януари 2016 г.

Измененията и допълненията в ЗДОИ – крачка към подобрен електронен достъп до информация

Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ

Александър Кашъмов
Александър Кашъмов
На 26 ноември 2015 бе приет на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).[1] Повечето текстове влизат в сила на 12 януари 2016, някои – три месеца по-късно,[2] а трети – в други срокове, най-късният от които е през 2017. С измененията се подобрява както режимът, свързан с предоставяне на обществена информация, така и този на т.нар. повторно използване на информация от обществения сектор. Текстовете бяха формулирани с участието на Програма Достъп до информация.[3]

Разширява се възможността за електронен достъп. Досегашните четири категории информация, които институциите са длъжни да публикуват в интернет съгласно чл.15, ал.1 от ЗДОИ, нарастват на 17. По-голямата част от тях покриват вече съществуващи задължения за публикуване. Има обаче и нови категории - един от тези случаи се отнася до информация, предоставена повече три пъти по заявления (чл.15, ал.1, т.16). Създава се изискване да се публикува онлайн и информацията от обществен интерес, която трябва да се съобщава по инициатива на органите на власт (чл.14, ал.2). Ръководителите на администрациите се задължават да приемат списъци с допълнителни категории информация, подлежаща на оповестяване в Интернет (чл.15а, ал.3). Въвеждат се срокове за публикуване – три дни от обнародването, публикуването, респ. създаването на информацията (чл.15а, ал.4) и наказания за неизпълнение на задължението – от 50 до 100 лв. за физически лица и от 100 до 200 лв. за юридически лица (чл.42, ал.3).

На администрацията се забранява да изисква електронни подписи на заявленията, изпратени по електронна поща (чл.24, ал.2). Това законодателно решение е отговор на негативните практики, наблюдавани през годините, да се обременяват гражданите с такива изисквания. Записва се от друга страна изрично задължение в отговор на заявление служителите да предоставят документи и по електронен път или чрез препращане към интернет адрес, на който са качени (чл.26, ал.1, т.4). В тези случаи няма да се подписва протокол за предоставяне на информацията, а достъпът ще е безплатен (чл.35, ал.3). Гражданите ще могат да подават заявления и чрез специална платформа, на която ще се публикуват решенията по тях и дадената информация (чл.15в).

Мълчанието на попитано трето лице няма да се приема за несъгласие да се предостави засягаща го информация, както досега, а за съгласие (чл.37, ал.1, т.2).

Основна цел на измененията бе да се подобри повторното използване на информация от обществения сектор, в съответствие с Директива 2013/37/ЕС. Задължението да се предоставя информация по този ред се разширява, като към досегашните задължени субекти – държавни органи и публичноправни организации, се прибавят библиотеки, музеи и архиви. Изяснява се определението на понятието „публичноправна организация“, включващо и контролирани от държавата и общините търговски дружества, като отпада изискването тя да е създадена с цел „задоволяване на обществени интереси”, което до момента служеше за параван определени държавни фирми да се изключват от приложното поле на закона.[4]

Институциите и организациите трябва да се стремят към осигуряване на възможност за ползване и публикуване на информация в машинно четим формат. Стандартните условия за повторно използване на информация от обществения сектор и за публикуването й в отворен формат ще се определят с наредба на Министерския съвет. Институциите и организациите ще публикуват информация в отворен машинно четим формат в правителствен портал „отворени данни“ (чл.15г). Този формат дава възможност за лесно обработване на информацията за търговски и нетърговски цели.


Таксите за повторно използване на информация, съхранявана от държавните органи, не могат да надхвърлят материалните разходи за нейното възпроизвеждане и предоставяне (чл.41ж, ал.1). Когато информацията е съхранявана от останалите организации, таксата не трябва да надвишава разходите по събирането, производството, възпроизвеждането и разпространението заедно с разумна възвръщаемост на инвестицията (чл.41ж, ал.3). Определянето на таксите ще бъде в съответствие с обективни, прозрачни и проверими критерии, определени с методика, приета от Министерския съвет. Предвижда се приемането на тарифи от Министерския съвет и общинските съвети. (чл.41ж, ал.5).

Ограниченията за повторно използване на информация съответстват на предвидените в директивата и българското законодателство (чл.41б, ал.1). В случаите на търговска и производствена тайна институциите и организациите са длъжни да правят преценка за надделяващ обществен интерес от преодоляване на защитата (чл.41б, ал.3). Ако такъв не е налице, институциите и организациите са длъжни да предоставят частично информацията за повторно използване (чл.41б, ал.2).  



[1] ДВ. бр.97 от 11 Декември 2015г.
[2] Например относно активното публикуване на информация.
[3] Членове на екипа на ПДИ участваха в работната група, определена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, впоследствие организацията участва в общественото обсъждане на проекта и в обсъжданията в парламентарните комисии.
[4] Така например независимо че капиталът на Български енергиен холдинг е изцяло държавен, се приемаше, включително в съдебната практика, че не бил публичноправна организация, тъй като не е създадено за задоволяване на обществени интереси. Вж. например Определение № 2113/11.02.2012 г. по а.д. № 1905/2011 г. по описа на ВАС, V о.

Няма коментари:

Публикуване на коментар