петък, 2 октомври 2015 г.

СПОДЕЛЕНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ЛЕТНИЯ ЛАГЕР В СЯНОВСКИ МАНАСТИР "СВЕТА МАРИНА"

нАЗАЕМ ОТ 
ЗА ТЕЗИ, КОИТО НИКОГА НЕ СА УЧАСТВАЛИ В ЛЕТНИЯ ЛАГЕР В СЯНОВСКИ МАНАСТИР, СВЕТА МАРИНА, МОГАТ ДА ПРОЧЕТАТ СПОДЕЛЕНИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ НА ЧАСТ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В ТАЗГОДИШНИЯ ЛАГЕР:
"За първи път съм на лагер в Манастир " Света Марина " - Това е едно своеобразно пречистване на душата сред братя и сестри, прекрасна природа, богослужения, полезен труд и разговори ... детска глъчка, лагерен огън, вкусна храна и сладка вода! 
С благодарност към всички!"
От Русе

"Седмица на парамонашество ми дава възможност да усетя лекотата на простия начин на живот.
Към тези, които не са идвали на лагера, ще се обърна по следния начин: „Били ли сте някога на летен православен лагер в Сяновския манастир? Не сте? Елате и вижте!“
Сбирката, която организирахме в нашата енория след първия лагер и която стана традиция през м.септември всяка година да се събираме, е резултат от преживяното през времето на летния лагер в манастира „Св.Марина” в с.Сяново. На тези събирания идват миряни от цялата страна, които са присъствали или не са имали възможност да присъстват на летния лагер. Тези събирания ни дават възможност да разпалваме и подържаме пламъка на вярата в сърцата си. Нали знаете „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!”
От Плевен

"Започвам с впечетленията на моят 6 годишен син -Виктор: Тръгваме си от Сяновския манастир, той заплака тихо в колата, дълбоко натъжен от раздялата с тези прекрасни хора от лагера. Помълча малко и каза: “Мамо, искам тук да живея, а в Търново само да ходим на почивка.“ Питам го кое най -много му хареса- а той отговаря: „Празникът, когато дядо Владика дойде“. В ръцете си държи големия кръст,който му подариха: „Това е моята сбъдната мечта-както той сам се изрази- да имам голям къст“. „Всичко ми хареса - децата, госпожата, с която правехме разни неща,отчетата, храната, службите, да спим на палатка. Искам да стана свещеник!“
За мен ползата е огромна и то най -вече заради децата.Защото те виждат и разбират и се вълнуват и този спомен ще им даде много за в бъдеще.
Аз лично много се вълнувах когато сядахме на масата и малите момиченца ни сервираха,когато отецът благославяше храната и когато всички казваха Отче наш. И то не заради храната, а заради Истината,това е най-голямата истина в живота ми която съм виждала. И сърцето ми се радваше за децата,защото ние сме трудни...Но децата ще съграждат на тази основа, в душите им това остава запечатано завинаги.
В беседите не можах да се вслушам,бяха ми някак леко в страни от моето усещане. Но светите литургии - всяка сутрин, са нещо най-потребно на всяка душа и после направо политаш. 
След лагера върях и се молех, дишах и се молех, пиех от Сяновската водата и се молех, просто си течеше в мен като биста рекичка - молитва и благодарност.
Това, че се работи заедно ползата е голяма. За съжаление не можах аз да поработя, както трябва. 
Друга огромна полза намирам за невярващите ни близки с които живеем - в случая моя съпруг. Когато попадне на лагера човек, който не ходи на църква и още по лошо, страни от църквата и види, че всички са толкова добронамерени и въздухът е изпълнен с любов, то този човек дори и да не си признае веднага -душата му няма начин да не трепне. Но време и желание трябва за промяна, все пак кой бяга от хубавото и благото?
Ноща с бдението: Стоях там но не чувах и не вижах нищо,бях разконцентрирана реших да не се насилвам непремено да почувствам нещо,отдалечих се ..излязох от манастира беше тъмно и тихо щурчета пееха в полето,погледнах нагоре и просто се разтопих -небето със звездите и гласът на отец Георги се сляха в едно много голямо нещо .Стоях и се чувствах толкова уютно.После чух и другите хора как се молят помислих си,как всеки един от нас е дошъл до тук с болката си, с болеста си, с тревогата си с борбата си и точно в този момент всички бяха заедно един до друг -като Един!
Слава Богу за всичко!"
От Велико Търново

"От лагера са ми останали тишина, топлота и уют! Спокойствие от това, че всички говорим на един език! Радост, че ще бъда разбрана, че мога да общувам с хора, които носят Бог в сърцата си! Никой няма да ме погледне накриво или с недоумение! За мен това е място, където най-важната Божа заповед е изцяло в сила! Обичаме се! Място, където се откъсвам от грозната действителност и сякаш попадам в друго измерение! Но най-ценното за мен в този лагер са хората! Всеки по своему уникален! Когато Бог ме събира с хора, като вас, за пореден път се убеждавам колко много ме обича! Съжалявам единствено за краткия си престой!"
От Русе

"На мен много ми харесва и приятно ми е с всички хора, които познавам от Църквата в Русе, много ви обичам и се радвам, че ви познавам и още повече, да живея заедно с вас тук. 
Истински манастир, духът на Христос се усеща – обща работа, една трапеза, една чаша от която се причастяваме, които жевеем заедно по едно и също време. И повече какво ни трябва, това е манастир и икона на небето. Колкото е да ми е неудобно, защото аз съм с три малки деца и не можем да помагаме и манастирът няма много полза от нас, аз ще искам пак да съм с вас. 
Много ви обичам и се надявам пак да сме заедно."
Сърбия

"Събирайки се в Църква по време на лагера дори и думите "Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно" сякаш само скицират всичко, като графика, а колко цвят има в изпълнението и какви нюанси в отношенията само. Динамика, и промяна към по-добро, към Доброто, от Което лагерниците не искат да се отделят и както заявяват: "Пак ще се върнем!". Тук ни събира Христос като деца около Себе Си, и се отделяме за известно време от забързаното си ежедневие, в което все пак намираме време, най-често в неделя, да се съберем за Общото дело-реално да бъдем с Христос; всички сме наедно, на Господнята трапеза и след това - едно истинско семейство в действие, в пълнота, която Господ ни дава. Всеки е дошъл от света, от семейство, в което все нещо недостига, обикновено това е времето, което не отделяме да останем насаме със себе си и с най-близките около нас-съпрузи, родители, деца. Тук най-сетне имаш време да видиш и да общуваш с ближния без помощта на телефони и интернет - тук всичко е лице в лице, първично, истинско, без рамките на социалните слоеве и гилдии, ако щеш. Фрагментираността отпада и всички сме едно, в цялост. Дори и хората (няма значение дали са деца или възрастни), които не са били в Църква преди, като семенца посадени в някакво подобие на почва, тук се засаждат в хумуса и усещат живителните му сили, до края на лагера от пръста се подава зелено връхче, а какво ще се развие от него можем да видим, ако се срещнем на следващия лагер, в някоя епархия в страната или извън нейните граници, най-често надникнали през прозорчето на компютъра. Тези размисли могат да продължат до безкрай.
Ще се радвам да присъедините молитвите си към моите. Много ви обичам всичките."
От Горна Оряховица

"Бог събира хората! И Той е промислил за нас по Своя си начин. Благодарна съм, че ме заведе там по много интересен начин и за мен беше душеполезно пребиваването ми в манастира. Времето ще покаже каква роля имат тези събирания на това място за формирането на общности по места. 
За мен е мило, топло, че имам възможността да срещна събратя и посестрими, доброномерени отци и тези прекрасни деца! 
За децата по принцип е много важно да усетят общуването в църквата. Тези специално, които аз заварих там със сигурност са въцърковени от родителите си, но такъв тип лагери винаги са разнообразяващи, обогатяващи за тях по един или друг начин - чрез заниманията, взаимоотношенията и опита, който придобиват."
От Сливен

"Най-важното е това, което е написано на входа на манастира – „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно“. По време на лагера Църквата се явява в най-автентичния си образ, заедността, общението, не зная за друг подобен лагер, където да се събират хора от толкова различни места. 
Девизът моли се и се труди е древният образ на монашеството. По време на лагера всичко е споделено и общо, за разлика от повечето църкви, където всеки влиза в храма сам, съзнанието му е заето от неговите проблеми и на практика хората не са в общение един с друг
"Църквата не е нищо друго, освен общността на човешкия род" - еп. Атанасий Йевтич, Беседи за Литургията. с.15"
От Русе

Няма коментари:

Публикуване на коментар