Лудогорци и добруджанци на с(ъ)бор в Сборяново при светилището край Свещари

         Поредният Български народен събор «Сборяново» бе проведен навръх Илинден в близост до 103-те хълма гробници от преди 25 века край Свещари и до светилището на траки, алиани и християни, познато повече като Демир баба теке, религиозен център на Железния баща, светец алевия от 16 век.  
       Съборът е организиран от едноименно сдружение с председател Стойко Николов, бизнесмен от село Паисиево, и радетел за единство на различните етноси и етнически групи в Североизточна България. Съпричастни към народната проява са повече бизнесмени от района, както обикновени граждани и в най-малка степен политици от най-различен ранг. Винаги обаче е имало участие на православни отци от Русенска епархия, този път с прощъпулника на новия митрополит Наум, който отслужи водосвет и освещаване на курбаните на участниците в събора. 

        «Настоящият патриарх Неофит винаги е бил сред нас, докато беше русенски митрополит, с което е показвал уважението си към събора», заявява г-н Николов, който и тази година се бе постарал да разшири кръга на изпълнителите на сцената, представители на няколко етноса от областите Силистра и Разград. За немалка част от съборяните участието в проявата бе възможност да посетят поне Царската гробница в комплекса «Свещари» (една от 103-те в района, от които в 20 са проведени археологически разкопки), най-посещаваният паметник в този край на родината, която е под №49 сред 100-те национални туристически обекта, както и ритуалните сгради на Демир баба теке.  
        Там има няколко «момента», в които се съчетават забавления и поуки: проверка на умението със затворени очи да уцелиш, показалците си в очите на Вещицата (кръгли скални дупки с диаметър около 4 сантиметра всяко, на нивото на протегнати ръце), за да провериш праведността си, например; да изтриеш греховете си, промушвайки кърпа през отворите на специален камък; да провериш здравословното си състояние, лежейки на специално място; да обиколиш три пъти алианското тюрбе, както и да пийнеш вода от лековития извор на входа на комплекса. И, разбира се, на излизане, да завържеш къс хартия или басмичка с пожелание за нещо съкровено, почти като край гроба на Дева Мария в Егейска Турция. Гробницата е най-късният артефакт в рамките на историческия резерват, обединяващ множество тракийски могилни некрополи. Демир Баба Теке е директен градеж върху светилище на траките и част от огромните скални блокове от жертвениците са вградени в дебелите стени на тюрбето, обявено за паметник на културата  през 1927 година.

         И ако случайно сте подочули, че някой наоколо говори нещо за една лучена ципа като единствена преграда между религиозни различия, то за повече подробности потърсете непременно Стойко Николов от село Паисиево, за да ви разкаже повече за своите проучвания и наблюдения за етническите, емоционално-културните и манталитетните различия в Добруджа и Лудогорието. Така между другото ще направите виртуална екскурзия между Памир и Стара планина, през Кападокия и чак до Анадола. Накрая който каквото запомнил, за да го разкаже на следващия събор – първо край село Александрия, Добричко, през м. май, и после – отново, навръх Илинден –  в Сборяново. 

А дотогава - току виж са започнали да разкопават с успех поредната гробница на неизвестен до този момент тракийски цар, без значение от кое тогавашно племе, чиято кръв тече във всеки от нас, които тачим миналото си чрез празнични ритуали и трапези. Още повече, че в чест на св. пророк Илия се разрешава вино и елей, прясното и сладко  дървено масло, с което от древността до днес се посолява храната, за да бъде осветена.