129 години навършва медийната преса в Крайдунавска Добруджа – стартът е с три вестника наведнъж в Силистра

Историята, включително и на „чудото журналистика“, има своето начало, което е добре да бъде напомняно…поне веднъж на 120 + 9 години или когато има хубави поводи: например, във връзка с обединените две годишнини чествания през 2014 година: „170 години българска журналистика и 120 години организирано журналистическо движение в България“, дело на Съюза на българските журналисти. Финалът на програмата е през есента, когато е заключителното събитие в София. Долу горе по това време в Силистра може да бъде отбелязан стартът на в. „Време“, първия в Крайдунавска Добруджа „за новини, книжовност и литература“. Неговият прощъпулник е на 24 септември 1885 г., както твърди в своя публикация дългогодишният краевед Вълчо Радев. Вестникът се е самоопределил като ежедневник, но се е изявил само в 10 броя. В момента се съхранява в Народната библиотека в София.

В първите редове на първия силистренски вестник издателят му пуска препечатка от в. „Българан“ във връзка със Съединението на България, възмущавайки се, че покрай този акт западните страни ни обвиняват в нарушение на Берлинския договор.  Повечето материали имат патриотичен характер, а за изданието се обявява, че ще помества всякакви материали: политически, научни-книжовни, литературни. Колкото до ориентацията на вестника: „..колкото до партизанството, ний ще бъдем неутрални – няма да принадлежим нито на тази, нито на онази партия. Ний ще имаме за начало да възхваляваме добрите и полезните за отечеството ни работи, а ще укоряваме и възненавиждаме злите и съсипателните, които се вършат в ущърб на отечеството ни от която и да било партия“.

Две седмици по-късно, на 7 октомври, до читателя достига и първият брой на в. „Телеграф“, предназначен „за новини и защита на народните интереси“. Издателят му Никола Живков успява да изкара на пазара едва 6 броя.  Любопитното е, че създателят на първия силистренски вестник Димитър Бъчваров става отговорник на новото вестникарско издание. Интересно е също, че Живков преди това в Русе е издавал също в. „Телеграф“. Малко е известно в Силистра, че той е авторът на текста на бъдещия национален химн „Шуми Марица“ и е бил съредактор на поета революционер Христо Ботев. Пак през същата година, когато става Съединението на България, на бял свят излиза и в. „Зора“, определящ се като „ежедневен лист за новини и книжовност“. Негови издатели са братята Димитър и Георги Иванови, притежатели на печатница от 1883 г. Реално този вестник е първият в област Силистра, който се е задържал по-дълго време в ролята на всекидневник, тъй като е съществувал до 24 януари 1887 г.

Впоследствие медийната преса в Силистра запада, за да се възроди за кратко „като на шега“ на 1 април 1894 г., когато излиза сигналният брой на първото в България музикално списание „Кавал“. Негови родоначалници са чешкият музикант Карел Махан и издателят Никола Бабачев.  Под главата на изданието пише „Музикален вестник“. На видно място е изписано със стария правопис: „Съдържание: От редакцията. — Ханс Бюлов, некролог. — Старите гами в народните ни песни. — Нашите военни музики. — Как трябва да изучваме интервалите. — Известия от  вечеринки и концерти из: Варна, София и Силистра. — Разни.“

Мило и завладяващо звучи обръщението на редакцията: С боязн захващаме да издаваме настоящия вестник, едно, защото знаем, че у нас нема още доволно любители за това изкуство и второ че незнаем още, дали и този малък брой любители ще ни подпомага в това наше предприятие. Всякому е известно с какви мъчнотии е свързано издаването на такъв специален вестник, особено тук у нас. Затова молим всичките, които желаят да се удържи този вестник, да се постараят и го разпространят колкото могат по-вече помежду приятелите си. Онези от предплатителите, които внесат стойността най-късно до 15 април, ще получат през м. ноември даром джобен музикален календар за 1895 година.“ Списанието започва с общ некролог за трима велики музиканти: Гуно, Чайковски и Бюлов, починали в рамките на няколко месеца. Още в първия брой има и реклама на пиана на търговец от Букурещ.

 Музикално списание „Кавал“ излиза в 15 броя, вкл. до м. април 1895 г., когато е печатан в Лом. Последното, което научаваме на страниците му е свързано с най-новия „Учебник по музика“ на Карел Махан. Той е предназначен за педагогическите училища, девическите гимназии и духовните семинарии. Учебникът е одобрен от Министерството на народното просвещение, и да забележим: „допълнен е според най-новата програма и е нагласен така, за да е лесно приспособим за самообучение“.

На 18 август 1894 г. в Силистра излиза от печат и първият брой на в. „Доростол“, под заглавието на който пише „Вестник за политика“. Издава се от Клуба на Народната партия в Силистра. Още в прощъпулника читателят е предупреден, че вестникът излиза на неопределени дати „според нуждите и времето“. Тутакси е обявено, че има такси и за платени публикации. Уводната статия е без заглавие, като начелото й е само „Силистра, 18 август 1894 г.“. В нея се казва, че нуждата от вестник се е появила, тогава, когато станало ясно, че се охулва единствената истинска „народна партия“. И най-важното: „…главно да са даде да са разбере, че хората от партията на Райнова, бившия ни Окръжен управител, с простени и непростени средства искат да спечелят изборите за градските и окръжни съвети, както и депутатските избори, и усилени така да подлеят вода и да ритнат г-н Стоиловия кабинет“. Любопитно е и обяснението: „В Силистра има две партии, и двете носят на знамената си „Народна Партия“ , и двете си имат отделни клубове с отделни бюра.  Разликата е само в две неща съществени - в болшинството и във веруюто.“

Вестник „Доростол“ с редактор отговорник Ангел Сармаджиев излиза в 4 броя – до 31 август с.г. В последния му брой е публикувано „Възвание“ към избирателите от Силистра, призовани да отидат до избирателните урни на 11 септември, когато са изборите за окръжни съветници.

На тях са посветени и два политическия анекдота. Първият: „Една баба говори шепнешката уплашено на своя съседка:—Лошо, булка, лошо ще стане! Чух нашия комшия като казваше на няколко души селяни – да бият, да трепят утре на изборите. Кого ли майка, кой ли ще бъде орисан?— Че кой е вашия комшия, бабо ба? — Мари, нали знаеш. той преди 2-3 месеца дойде тука до нас. Големец бил го казват, . управител ли какво му думат, не знам. — Ха, не може да каже така той! Той е управител. може ли да кара хората да бият и да трепят? — Истина, булка! С ушите си чух и с очите си видях хората дето им поръчваше.“

И вторият: „Попитали едного партизанина какъв е начинът за спечелване на избори с малцинство. –  Много лесно, отговорило му са, вземете урок от Райновите избори  в Силистра. Тури стражари и войска, нападай и бий все по противниците си, ти ще ги разпъдиш, и в това ти ще бъдеш господар на положението. —Така, така, отговорил другият,  тези са модерните избори днес.“

Можем да определим 1887 година като рождена „дата“ на периодичния печат, респективно на журналистиката в град Тутракан. На 6 септември с.г. за първи път излиза в. „Бряг”.  Негов отговорник е Т. Кескинев. Изданието се отпечатва в печатницата на А. Д. Василев. Вестникът е официоз на управляващата Народнолиберална (Стамболовистка) партия. От него са отпечатани само 5 броя, от които по ирония на съдбата са запазени първият и последният, който е от 4 октомври 1887 г. Следвам 15 години на затишие, преди да продължи вестникарската традиция в малкия крайдунавски град, в който в онези времена е имало три печатници, където се е печатало и славното списание "Мисъл".

През 2010 г. в Градската художествена галерия в Силистра местното дружество на СБЖ и Регионална библиотека „Партений Павлович“ представиха изложба от факсимилета на първи страници на всички запазени от миналото и излизащи до момента вестници, чиито издатели са от Крайдунавска Добруджа. Става дума за над 60 издания – вестници и списания – от Силистра, Тутракан, Дулово, както и от другите общини в областта. Силистренската медийна изява бе реализирана в партньорство с централата на СБЖ, откъдето бе пратена изложбата от постери, посветени на (тогава актуалната) 110-ата година на организираното журналистическо движение в България. Проявеното отношение към журналистиката в крайдунавския град стана повод за обобщителен материал, наречен „Вместо уводна статия“, написана на основата на заглавията на вестници, създадени в Силистра.

Силистра. 2014 година.

В нашата МИЗИЯ, в частност в ДОБРУДЖА, и като цяло в СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ, е поредната ПРОЛЕТ. И е ВРЕМЕ да чуем покрай песента на мотора на КОМБАЙН в полето и прочувствената мелодия на КАВАЛ. Тя е нашата разпознаваема по света ДЕЛИОРМАНСКА, СИЛИСТРЕНСКА и ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА. И още: светият НАШ НОВ ГЛАС, нашата откровена ДУМА за ДЕМОКРАЦИЯ и СПРАВЕДЛИВОСТ, и свежа МИСЪЛ за ПРОБУДА или ПРАВДА.

За да видим отново с УСПЕХ над хоризонта истинския и неповторим СВЕТЛОСТРУЙ – поредната ЗОРА над древния ДРЪСТЪР. В който се е стаил бойкият ДОБРУДЖАНСКИ ЗОВ, роден от необозримия ДОБРУДЖАНСКИ ЖИТЕН ФРОНТ – пълнозърнестия ЗЛАТЕН КЛАС, неизменен хит край древната крепост ДРЪСТЪР. С който с право се гордее от векове непревземаемият ПОРТ СИЛИСТРА, изграден на красивия СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ, нееднократно описван от ДУНАВ НЮЗ, а по-нататък и в новите издания СИЛИСТРА ПРЕС и от старата нова СИЛИСТРЕНСКА ТРИБУНА. Край него къдроглавият ПЕЛИКАН продължава да бъде сред неизменните З ОТ 7 чудеса на Крайдунавска Добруджа. Нашият вечен КАПИТАЛ, заслужил спора ДА и НЕ.

За да я има СИЛИСТРА ДНЕС И УТРЕ. За да има ЖИВОТ ЗА СИЛИСТРА. Той е и чакмак за ДУЛОВСКА ИСКРА, и отзвук от ТУТРАКАНСКИ ГЛАС – медиен БРАНИТЕЛ, носител на ТУТРАКАНСКИ ВЕСТИ, за да може за всеки ТУТРАКАНЕЦ да иде реч в ТУТРАКАНСКИ(Я) ОБЩИНСКИ ВЕСТНИК.

Той е и символ на ентусиазиран УСТРЕМ в Главиница, и на сладък ИЗВОР край Кайнарджа. Акцент е и за Добруджанската къща в Алфатар, където през 50-те години на миналия век са отсядали неведнъж за романтична ДЕТИНСКА ПОЧИВКА видни журналисти от БНР, СЕПТЕМВРИЙЧЕ и ЖЕНАТА ДНЕС. За да подготвят с много любов новия вестникарски брой на местната моторно-тракторна станция.

За него има място във всяка УЧИЛИЩНА СБИРКА и във всяко НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ. Защото вестникът е РЪКОВОДИТЕЛ на делата ни. Той е едновременно САМОЗАЩИТА, но и израз на НАПРЕДЪК. И интересен СЪБЕСЕДНИК в скучната провинциална НЕДЕЛЯ, когато нищо не е СИЛИСТРА ПЛЮС. Той е лъч от СВЕТЛИНА на СТУДЕНТСКИ ПЛАМЪК и отблясък от шарения СПЕКТЪР на Добруджа, и от вечния КАРНАВАЛ на живота. За който понякога свидетелстваше в своя десетгодишен живот дори официозът БЮЛЕТИН НА ОБЩИНА СИЛИСТРА, който отброи до №100 и спря да стига до читателите, институциите, министрите и посолствата на различни държави.

След 120-годишна история вестникът в Крайдунавска Добруджа видимо е последният СИЛИСТРЕНСКИ ПАТРИОТ, който няма намерение да се пресели при ОРКУС, бога на мъртвите от римската митология. Защото има издатели, читатели, журналисти и...библиотеки. И в ерата на интернет не умира максимата „прочетох във вестника, чух по радиото и видях по телевизията, следователно е вярно, това, което се говори в обществото”.

Време е за ОБЯВИ, госпожи и господа! Да поканим младия КНИГОПИСЕЦ, за да влее НОВА СТРУЯ, протяжна като добруджанска мелодия в МУЗИКАЛЕН ВЕСТНИК, истински журналистическия водопад в чест на парада 120 ГОДИНИ НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ, организиран от СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ. За който няма да достигнат и дните на СЕДМИЦАТА, за да се разкаже за събитията в чест на славната годишнина.

В заключение: в Силистра вестниците столетници са преродени в дигитализиран вид. Силистренци четат издания от преди 120 години на сайта на Регионалната библиотека „Партений Павлович” в състояние, което е удобно и съвременно. В електронния вариант са периодични издания, излизали в Силистра  от 1885 до 1940 година, и други 130 краеведски периодични издания. В допълнение са и краеведски документи, свързани с важни събития от политическия и обществения живот на Силистра. Подготвена е и публикация в европейската електронна библиотека Europeanа.  Дигиталната библиотека е създадена по линия на проект „Стара Силистра е-достъпна”,  финансиран от грантовата схема за иновативни проекти на програма „Глоб@лни библиотеки-България”.

Преди години със съдействието на община Силистра местният държавен архив издаде сборника с автентични документи, известен като „Кондика на силистренската българска община 1870-1881 г.“. През септември 2013 г. в Регионална библиотека „Партений Павлович“ бе представена книгата „Силистра. Документи (1849-1900 г.)“ по материали, съхранявани в София. Идеята е на дългогодишния директор на библиотеката Лидия Димитрова, а реализацията е на доц. д-р Ружа Симеонова, директор на научния архив на БАН.

През м. юни т.г. в театър „София” в столицата бе тържественият събор концерт, а в Народното събрание бе открита специалната изложба от програмата „170 години българска журналистика и 120 години организираното журналистическо движение”, организирани от Съюза българските журналисти. Преди това в катедралния храм „Св. Неделя” бе молебенът за българската журналистика, а месец в навечерието на трите основни събития в Международния дом на журналистите във Варна бе международният семинар с участието на журналисти от България, Русия, Сърбия, Хърватия и др. страни. Междувременно бе валидирана и специална марка, в която под формата на буквата „Ж” на фона националния трибагреник и на първите ни списание и вестник са кръстосани перодръжка, микрофон и перо. Първото българско списание е „Любословие” (Константин Фотинов, 1842 г., гр. Измир), дало началото на българската журналистика, и всъщност означава „филология”. Неговото естествено продължение е в. „Български орел” – първият български информационен и общообразователен вестник, от който има три броя от периода 1846-1947 г., излезли в гр. Лайпциг, Германия, благодарение на Иван Богоров.

         На 12 юли 1894 година в салона на ,,Славянска беседа” в София се събират около 170 души изтъкнати журналисти и писатели, сред които Юрдан Иванов, Тодор Влайков, д-р Кръстю Кръстев, Александър Теодоров Балан, Иван Андрейчин, Марко Балабанов, Алеко Константинов, Янко Сакъзов, Евтим Дабев, Димитър Благоев, Гаврил Георгиев, Стоян Заимов, Иван Вазов, Георги Бакалов, Вера Благоева, Михалаки Георгиев, Цани Гинчев, Любомир Милетич, Христо Максимов, Иван Шишманов, С. С. Бобчев, Т. Постомпиров и други. Те стават учредители на организираното журналистическо движение в България, което вече може да се похвали с история „между три века“.