След референдума: Време е правителствата у нас да се научат, че обществената информация не се публикува за седмица-две, а за постоянно

           От липсата на активност на гражданите при гласуването на референдума от 27 януари, стана ясно, че част от хората не смятат за ясен въпроса, друга част намират темата за специализирана, а трета част не се чувстват достатъчно информирани. На 7 януари ПДИ подаде заявления за достъп до информация доминистъра на енергетиката, икономиката и туризма (МИЕТ) и до Народното събрание, с които поиска да узнае къде е публикувана в интернет и респективно предоставена за четене информацията, която следва да бъде изготвена за вземане на решение за изграждане на ядрена централа и за обсъждането на такова решение. От отговора на парламента стана ясно, че там не разполагат с документацията, а от отговора на МИЕТ узнахме, че единствените оценки на ядрената безопасност, социално-икономическия ефект и управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци са от 2005 за АЕЦ „Белене”. По-същественото е, че както самото министерство ни информира, те вече не са достъпни в интернет. Единственият достъпен документ е Стратегията за управление на радиоактивните отпадъци до 2030, хартиено копие от която не е предоставяно за четене от гражданите, признава МИЕТ.

Обществената дискусия около референдума обаче повдигна, макар и леко, завесата около дълбоката тайнственост, наречена „ядрена енергетика”. Въпреки че ЗДОИ действа от 13 години, а достъпът до екологична информация е уреден със закон още от 1991, през годините се доказа

нежелание на управлението

за предоставяне на информация от този сектор

и съответната непрозрачност на политиките в него. Още през 2004 правителственото решение за изграждане на нова АЕЦ на площадка „Белене” не бе оповестено. Петър Пенчев от Национално движение „Екогласност” разкри съществуването му чрез ЗДОИ, като забележителното е, че двете му заявления, адресирани до Министерския съвет и до МИЕТ, получиха противоположни отговори. Правителственият информационен център предостави копие от взетото на 29 април 2004 решение, докато в министерството – вносител на същото, не бяха и чували за такова решение.

След като цитираното решение вече беше узнато и обжалвано пред съда, юристите на тогавашното правителство опитаха да осуетят съдебния контрол, като измислиха формулата, че то било „предварително”, а не истинско и  затова не е нужно да се основава на изготвени оценки съгласно чл.45 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия. След като съдебният състав на ВАС, пето отделение, се раздели по въпроса дали решението подлежи на обжалване, правителството бе изправено пред необходимостта тези оценки да се изготвят и да се вземе ново решение, което да се обозначи като „истинското”. То бе взето през април 2005, уж на основата на изготвени три оценки, отразени в хиляди страници. Едва през 2007, по време на друго дело се разбра, че през лятото на 2006 внесената от НЕК документация за лицензиране на площадка на АЕЦ „Белене” е била върната обратно от Агенцията за ядрено регулиране със 130 забележки, една от които отбелязва липсата на оценка на управлението на радиоактивните отпадъци. Тоест, въпреки липсата на този необходим още за стартирането на АЕЦ документ, нещата се придвижваха неумолимо напред.

Не че нещата около АЕЦ „Козлодуй” се характеризират с по-голяма прозрачност. На 1 март 2006 в централата стана инцидент – значителна част от определени защитни тела отказаха да функционират.

Обществото не бе информирано навреме

и научи за всичко това значително по-късно, като се оказа, че инцидентът е неправилно квалифициран, поради което е попаднал в категорията, неподлежащи на оповестяване. Отново Петър Пенчев от „Екогласност” поиска достъп до приложенията към изготвените доклади относно инцидента, но те бяха отказани като служебна и търговска тайна. „Фирмена тайна” се оказаха и приложенията № 1- 29 към  „техническо решение № 2903/ 11.12.2003 на АЯР за подмяна на гориво в АЕЦ „Козлодуй”, тъй като се съдържали „данни във връзка със сключения между дружеството и ОАО „Твел” – Руска Федерация” договор. Информацията бе поискана във връзка със сигнал на инж. Георги Котев за възможни нередности след преминаването на централата към нов тип гориво през 2004.[1]

Отново чрез ЗДОИ през 2011 се разкри, че Министерството на околната среда и водите изобщо не е възнамерявало да стартира процедура за оценка на въздействието върху околната среда на реконструкцията на малкия ядрен реактор за научни цели в София. Наложило се е да я проведе след настояване от АЯР. През януари 2013 Върховният административен съд отмени решението на МОСВ за положителна ОВОС на реактора, като установи, че макар централен въпрос да е въздействието на съоръжението върху живота и здравето на населението, компетентната институция – Министерство на здравеопазването /МЗ/, въобще не е питана за становище. Тази информация също видя бял свят след заявление на НД „Екогласност” до МЗ.

От сбито припомнените случаи може да се види имат ли институциите желание за прозрачност в областта на ядрената енергетика. Тук изобщо не говорим за множеството откази да бъде предоставена по ЗДОИ информация за различни параметри на проекта „Белене”, както и за хитроумната стратегия на МИЕТ да отрича, че притежава документите и да препраща към НЕК. Според добре „смазана” схема НЕК вдига рамене и учтиво обяснява, че не е задължена да дава информация по ЗДОИ, а съдът вече се е съгласил с това тълкуване преди 2-3 години и не разглежда жалби по въпроса. Така кръгът се затваря и информацията не излиза от него. И нищо чудно, че през януари откриха „случайно” документи из кашони в МИЕТ. Ако не е случайно, то ще се окаже, че години наред от министерството са лъгали заявителите, че не разполагат с документите.

Всичко това показва, че

гражданите нямат и обективни причини

да се чувстват особено информирани

по въпросите на ядрената енергетика. Отговорите на много от тези въпроси се оказват държавна, служебна или най-често – фирмена тайна на третото или четвъртото лице. Тъй като по силата на закона парламентът ще трябва все пак да се произнесе по въпроса на референдума, няма да е лошо в следващите месеци да се появи още информация, да се публикуват отново премахнатите от интернет доклади за АЕЦ „Белене” и най-после правителствата у нас да се научат, че обществената информация не се публикува за седмица-две, а за постоянно.

Александър Кашъмов, ПДИ