понеделник, 19 ноември 2012 г.

Назаем от http://pressadaily.bg: Дистанцията между ГЕРБ и БСП се стопи до 3 %


      
             Половин година преди изборите разликата между ГЕРБ и БСП се стопи на 3 процента.  Това показва последното изследване на "Галъп", проведено от 2 до 8 ноември! А разликата в личните рейтинги на Бойко Борисов и Сергей Станишев - до 5 на сто (31:26). Това преди всичко означава, че БСП има съвсем реален шанс да спечели изборите. Не само в смисъла, в който г-н Станишев говореше досега - да свали ГЕРБ от власт. Но и в смисъл, че ако нещата продължават така, е възможно БСП да се окаже партията победител по абсолютен брой гласове. Това, разбира се, е само предположение, възможност. Сигурното е обаче, че въпросът за властта в България  напълно може да се сведе до въпроса за съотношението ГЕРБ:БСП. Ако вземем предвид „традицията“ месеците януари и февруари да „глобяват“ всеки български управленец, плановете на ГЕРБ-ерите да повторят мандата изглеждат повече мечти, отколкото реалност. Как се стигна дотук? Как е възможно от напълно навряна в ъгъла (преди две години) БСП почти да изравни резултата? От 40:13 в полза на ГЕРБ сега да наблюдаваме почти изравняване? Тук действат две групи фактори. Едните са свързани с ръст на „червените“. Другите, по-важните - със спад на ГЕРБ-ерите.
          Ръстът на БСП се дължи на няколко момента: - на факта, че тя е единствена опозиция. Единствена, която нито за миг, нито с една уговорка не напусна позата „Долу Борисов!“. Всички останали мънкат, правят уточнения и пояснения…- на факта, че г-н Станишев еднозначно победи г-н Първановвъв вътрешната битка в БСП и бе избран за лидер на ПЕС, с което БСП престана да излъчва вътрешна слабост; - на факта, че и у нас, подобно на Европа, иде лява вълна, макар и много по-малка, отколкото примерно в Германия. Посочените фактори обаче не биха стигнали за победа, тъй като 20-22 процента са теоретичният максимум на червените у нас, поне в обозримо бъдеще. Около 1 милион и 200 хиляди гласа е вероятно пределът на червеното електорално постижение. Затова тайната на случващото се е в спада на ГЕРБ. Често свързват този спад с обедняването. Това елементарно обяснение е проблематично. Гласоподавателят не е „павловско куче“. Той свали същия г-н Станишев, макар че мандатът на тройната коалиция удвои пенсиите и повиши доходите на останалите с около 50 на сто. А пък г-н Борисов се радваше на звездни рейтинги в най-тежката година на кризата. Тогава какво? Има причини и за неблагополучията на управляващата партия.

Преяждането с власт не прощава

Основните фактори за спада на ГЕРБ са също три:
1. Отказът от реформи. В най-слънчевите си дни г-н Борисов не посегна да извърши нито една болезнена, но наложителна реформа - нито в здравеопазването, нито във ВУЗ, нито в железниците, нито в науката, никъде. Сега това му се връща като чувство на електората за безперспективност на неговото управление. Той - подобно на плах хирург - спести на пациента болката от операцията. Пациентът доволен се усмихваше, но сега ще повика друг лекар! 2. Преяждането с власт. ГЕРБ съвършено излишно зае всички командни постове. И от това губи не само в „пропаганден“ смисъл - че носи цялата отговорност и няма от кого да се оплаква. Тук се добавят и неизбежните вътрешни конфликти, които поемат политическите напрежения. Като вземеш цялата власт, всички проблеми се оказват твои проблеми. А както е известно, всички проблеми е разрешил единствено Лудвиг Витгенщайн, и то във философията. 3. Преяждането с медийно присъствие. Това е интересна болест, обратна на тази, от която страдаше г-н Сакскобургготски като премиер. Не казвам елементаризма, че г-н Борисов е омръзнал на екрана. Той не е омръзнал и около една трета от нацията все още изпитва истинско удоволствие от удивителните му и талантливи изпълнения. Но удържайки своя електорат в неспирната си „психотерапия“ (както казва Дилов-син), г-н Борисов ежедневно, ежечасно произвежда врагове. Както ясно се вижда - и трите фактора са необратими: за реформи е късно; товарът на властта не се смъква, освен на избори; а ако намали дозата на медийната си доминация, г-н Борисов ще загуби и вниманието на „своите“. 
      Така че „дербито“ е с отворен край, колкото и невероятно да звучеше това изречение преди време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар