Назаем от сайта на СБЖ: За регионалните медии, стагнацията в тях, както и за нуждата от законза печата

Наскоро в Международния дом на журналистите във Варна се проведе регионална журналистическа среща. Дневният ред включваше:

·      Актуални прояви и проблеми на регионалните медии. В тази посока и „десантът” на софийските телевизии в морските градове.

·      Основания и доводи „за“ и „против“ създаването на Закон за медиите. Какво и как подлежи на законова уредба в медиите?

·      Разсъждения и предложения по Програмата за честване на 120-годишнината на организираното журналистическо движение в България.

      В оживената и откровена дискусия участваха колеги от Варна, Бургас, Хасково, Силистра (Йордан Георгиев - в. "24 часа", "Незабравка Христова - в. "Седмицата" и др.), Тутракан (Карлина Грънчарова - в. "Тутракански глас"), Нова Загора, както и членове на УС на СБЖ, начело с главния секретар и и.д. председател Снежана Тодорова. Не може да се каже кой проблем точно вълнуваше колегите повече –дали  настъплението на столичните медии и изкупуването на регионалните, или различните гледни точки по отношение на медийното законодателство. Разказвайки интересни факти из историята на медиите в черноморския регион,  доц. Георги Калагларски напомни и за дългогодишната си битка, да наложи думата „регионални” вместо „провинциални”.   Освен това, подчерта той, статутът на колегите от регионалните медии продължава да е по-неблагоприятен от на тези, в националните.

Даде и интересни примери за развитието и състоянието на медиите в Полша, Чехия, Германия и Унгария. Антония Йовчева с тревога сподели, че според нея професията ерозира. Липсва конкурсното начало. За разлика от в печатните, според нея в електронните медии културата е на по-ниско ниво.

Нейните мисли бяха продължени от Петранка Божкова. В „медийната симфония”, както се изрази тя, грамотното писане все повече и повече отсъства. Намеси се и Розита Попова. Според нея, грамотността е поколенчески проблем. Голям проблем остава и отговорът на въпроса : Кой може де се нарече журналист?, допълни тя. Константин Паскалев изрази тревогата си от медийното пазаруване и от това, че една медийна група завладява България.

         В експозето си обаче, младата издателка Незабравка Кирова каза, че няма нищо против да я „напазаруват”. Разказа и за млади журналисти с голям хъс и голяма неграмотност. Изрази и тревогата си от липсата на приемственост, на нови хора, които да са се вписали в професията. Защитавайки тезата, че има хляб за всички, Александър Бозаков даде пример с колега в Харманли. Издател на няколко вестника и интернет сайт, той дава хляб на доста хора. Константин Паскалев не се съгласи с тази теза. Заради подобни хрумвания загивали други медии, каза той. Кремена Капралова призова за по-чести регионални тематични срещи. Повдигна въпроса и за забраната за членство в СБЖ от страна на собствениците на някои регионални медии. Колегите припомниха, че това се отнася и до столични медии, намеквайки за бивш собственик на столичен вестник, забранявал участие в СБЖ на колегите, а сега… участник в срещата и не само .

            Петьо Блъсков отново отправи предложението си да бъде учредена фондация „Журналист”, разяснявайки финансовата полза за Съюза от нея и обещавайки дарители да ни подпомагат. Кремена Капралова запита защо да не бъде Фонд към СБЖ. Не получи отговор. Думата „фондация” вече носи друго, отрицателно, нечисто съдържание, каза тя и бе подкрепена и от други колеги. А Снежана Тодорова с право попита вносителя на предложението: А защо да няма дарители сега? И не само според нея, подобни предложения обикновено са в лична полза. Розита Попова въведе в темата за регулацията на медиите. Предложи присъстващите да изразят своите основания и доводи „за“ и „против“ създаването на Закон за медиите. Напомни, че  повечето колеги приемат евентуален Закон за печата, като опит за насилие. Маркира и основните идеи за нов медиен закон. Интересни документи за историята на подобни закони бе открила тя в библиотеката на СБЖ, някои от които не биха могла да бъдат намерени и в Народната библиотека. Идеята на Розита Попова е да се използват някои рационални моменти от тях, като се осъвременят.

           Снежана Тодорова напомни, че в СБЖ има работна група, занимаваща се с медийното законодателство. Според Венка Ризова, всички правила и правилници през последните 20 години целят да се толерират частните медии. Трябва да се играе по равни правила, каза тя и даде пример с Нели Огнянова. Създаде идеален закон в ущърб на обществените медии. И бе добре възнаградена, подчерта Ризова. Петьо Блъсков каза, че темата за медийната регулация е деликатна. Или те субсидира бюджета, или частникът. Държавната телевизия обаче, има и субсидии от бюджета, има и комерсиална страна. Действащият закон за обществените поръчки позволява огромни средства да бъдат насочени към електронните медии, убеден е Блъсков. Що се отнася до Закон за печата, той посочи като пример този, на една немска провинция. Много точно, изчистено, коректно направен, отчитайки деликатността на журналистическия труд. Снежана Тодорова оспори това негово мнение, припомняйки, че срещу този закон е имало голяма съпротива. Даниела Костадинова повдигна въпроса за липсата на регулация за Интернет. Подкрепена бе от повечето колеги, че тя става крайно наложителна.

            Розита Попова обобщи тази част на дискусията, подчертавайки, че нещата са сложни и обемни, но ние трябва да вървим към тези, които са реални. Според нея не би трябвало Етичния кодекс де има само пожелателен характер. В заключение тя призова колегите да изпращат в СБЖ своите виждания и предложения във връзка с медийното законодателство. Цанко Митев Цанев от Нова Загора благодари на СБЖ за организирането на тази среща и изтъкна нейната полезност за обмен на идеи и мнения. То предложи обявите за имотите на СБЖ, публикувани на сайта ни, да бъдат поместени и в регионалните медии. Предложи и увеличение на членския внос. Оживен спор предизвика формулирането на обществени и частни медии. Колеги оспориха справедливостта във финансирането на обществените медии, а на частните не. По последната точка от дневния ред – отбелязването на 120 години от организираното журналистическо движение в България, Снежана Тодорова разказа за някои тържества, предвидени в предварителната програма, която предстои да бъде качена на сайта и призова колегите да изпращат свои идеи и предложения в централата на СБЖ. На финала на така интересната дискусия, определена от всички колеги като изключително полезна доц. Калагларски съобщи, че има изгледи през 2014 година Варна да бъде обявена за Световна медийна столица. Ще се опитаме още, със съдействието на Ирина Бокова, нашата 120 годишнина да влезе в календара на ЮНЕСКО. В по-късните следобедни часове дискусията продължи под сянката на вековните смърчове и кедри край черноморския бряг, а вечерта – под могъщите, уникални, легендарни чинари на Международния дом на журналистите край Варна. "Под чинара" се нарича третата книга на СБЖ, която ще излезе по повод 120-атата годишнина от провеждането на първия журналистическо-писателски събор през 1894 г.