На Светли петък десетки силистренци изпратиха Доростела в бял ковчег

        Десетки силистренци - роднини, приятели, колеги, съученици, а и много граждани, изпратиха Доростела Драганова. Поклонението пред нея в бял ковчег бе във фоайето на Дома на учителя. Изключителен дрескод - черно, бяха спазили всички опечалени - от най-възрастните до най-младите, плюс черни очила повечето от тях. Едва ли да се пазят от слънцето, което на пресекулки ту се показваше, ту изчезваше. Може би, за да не освети сълзите на всички, които дойдоха да се преклонят пред младостта, красотата и несправедливостта на съдбата. Силистра се прости със своята адашка - "Мис 2007" в един ден, известен от 20 века като "Светли петък" ("Животворни източник"), т.е. петъкът след разпването на Христос на кръста, вече изминал пътя към своята Голгота. На този ден празнуват именници с името Живко, Живка... По ирония на съдбата в този ден Силистра оплака един от своите символи. На бъдещето! Нека почива в мир младостта и красотата на една млада жена!

  ....На Светли петък в някои села все още се устройват жертвоприношения и се приготвя богата трапеза, пеят се песни, играят се хора. Петък е смятан и за ден на света Петка, покровителката на жените и на женската домашна работа.Днес православните християни почитат чудотворната икона на света Богородица „Живоносен източник”. Иконата, която носи това име, е свързана с конкретни исторически събития. През 450 г. край Цариград имало блатиста местност, наречена „Балаклъ”. В района имало и гора. През нея вървял слепец, който търсил вода, защото бил жаден. Настигнал го войник на име Лъв. Слепецът го помолил да му помогне. Тогава войникът чул женски глас, който му посочил къде наблизо има извор, способен да излекува странника от слепотата. Войникът чул и пророчески думи за своя живот – че ще стане велик владетел, но първо трябва да прояви милост към слепеца. Войникът намерил извора, който му посочила Света Богородица, и с кал от него намазал очите на слепеца. Той прогледнал. Сбъднали се думите на Божията майка – войникът станал император Лъв І Тракиец.

 Дали проглеждаме след всяка тежка катастрофа, след която нищо не е същото, поне за едно семейство, в цяла компания, а и в цял град? Дали се сещаме често след това как се държим помежду си, в обществото, на работното си място? Разбираме ли какво печелим, когато губим приятел, любим, роднина? Повтаряме ли урока, който съдбата насила ни кара да научим, за да не го забравяме засега в този си живот, защото в противен случай ще повтаряме класа заради него и в следващия?