Авторът на книгата "4х4: БСП след 1989 г.: "Книгата е като операта...."

      В навечерието на 1 май по улиците на Силистра е пуста жега. В комплекс "Данубе" обаче любителите на представяне на нови книги приеха поканата на 25-годишния силистренец Момчил Неков, политолог по образование, да участват в първата за страната среща с читателите на книгата му "4х4: БСП след 1989 г." В нея възпитаникът на СУ "Св. Климент Охридски" и на УНСС представя есенция от дипломната си работа, изследваща БСП през последните 22 години, на практика от създаването й до днес. В гарнитура с  приложение от 4 уникални интервюта с досегашните лидери на партията, наричана "столетницата", наследник на БКП и БРСДП. 

     "Книгата е като операта - не можеш да кажеш, че не я харесваш, защото ще те помислят за тъп", заяви предизвикателно Неков в първата си словесна изява пред скромната публика, уважила представянето на книгата в присъствието на нейния  главен редактор Цветелин Софрониев. За отбелязване е, че в него участваха само двама от ръководството на общинската организация на БСП - лидерът на Младежкото обединение Виктор Цветанов, също политолог по образование, и Надежда Бобчева, общински съветник от Групата на БСП. Младият политолог не скри от аудиторията  своите впечатления от "четиримата първи на БСП": за него Александър Лилов е "реформаторът", трансформирал партията от комунистическа в постсоциалистическа; Жан Виденов е "държавникът", поискал да промени сам "системата"; Георги Първанов е "дълновидният ръководител, който разбира от организационно развитие и партийно строителство"; Сергей Станишев е "политик със западно-европейски облик, когото не разбират в България, но въпреки това е вторият Георги Димитров, тъй като чрез лидерството си на Партията на европейските социалисти прелива уважение на ЕС към България". За  Неков е естествено личното му впечатление, че четиримата лидери на БСП "не се обичат помежду си, тъй като са били начело на партията в различни времена и условия, което ги прави играчи на 4 различни писти, макар всеки от тях остава прекалено актуален за партията". 

Учителката Й. Жекова единствена се сети
 за букет от момини сълзи за автора

            Какви други внушения останаха за размисъл на публиката, включително и с нейно участие в дискусията? В общ политически план: популизмът превзема света, лявото пространство остава незаето, а борбата на всички партии е за т.нар. "център", вкл. и у нас. Това принудило БСП да се бие в гърдите, че се е социалдемократизирала, за да изглежда европейска, както и да се бори за избирателите с  центристки настроения. С уговорката: на Запад левите партии са социалдемократически или лейбъристки, на юг - социалистически. Резултатът: соцпартията води ултралиберална политика, поради което не може да "отлепи" от 17-18% електорална тежест. Междувременно обаче БСП се е превърнала от членска партия в национална (масова) или народна партия, т.е. в 21 в. тя защитава интересите не само на т.нар. "хора на наемния труд", а на представители на повече прослойки в обществото.

     И още: в политическия живот вървят заедно трите "белези на промяната": идейна трансформация, вътрешно-партийна демокрация и организационно развитие. Според заключенията: вътрешно-партийното противопоставяне в БСП от години е по-голямо, отколкото конфликтът с политическите й опоненти. Като представител на младото поколение, Неков и неговите ментори смятали, че в условия на безкласова борба ще става все по-важно "гражданското общество с групите му за натиск". Целта им е чрез "пакет от мерки" да се намират решения на проблемите в обществото, а не проблемите на хората да бъдат потискани от страна на управляващите.